Освобождението на Свищов – първият град, в който влиза руската армия в началото на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). На 27 юни 1877 г. под командването на ген. Михаил Драгомиров, Четиринадесета пехотна дивизия осъществява успешен десант в района на Свищов.
Михаил Иванович Драгомиров е роден на 8 ноември 1830 г. Той е руски военен деец, генерал от пехотата. По време на Руско – турската освободителна война 1877 г. – 1878 г. командваната от него Четиринадесета пехотна дивизия първа форсира р.Дунав между Зимнич и Свищов и осигурява плацдарма за дебаркирането на останалите части от руската армия на българския бряг.
По – късно участва в отбраната на Шипченския проход, където е ранен. След войната се занимава с преподавателска дейност, командва войските на Киевския военен окръг.
Съобразно плана, решавайки да обезвреди турския дунавски флот от 20 кораба, 77 оръдия и 26 транспортни машини, генералът прегрупирал войските. За дебаркирането на отсрещния бряг било определено устието на малката рекичка Текир дере, където противникът разполагал с незначителни сили.
В Свищов се намирали 800 души пехота с една батарея, а до близкото село Вардим – 5 табора пехота, с четири оръдия и 3 300 души.
Драгомиров разпределил силите и обявил, че първи ще преминат 53 Волински полк, следван от 54 пехотен Мински полк със стрелковата бригада на дивизията, заедно с артилерията и казашките поделения, а 35 пехотен Брянски полк бил оставен да прикрива мястото на преминаването с 49 футови оръдия.
Понтоните са съсредоточени зад остров Бужуреску, а артилерията с казаците – на самото пристанище в Зимнич. Във форсирането взимат участие и много българи в ролята на ротни и взводни командири, като баща и син Попинови – в Подолския полк; пропоршчик П. Стоянов – във Волинския полк; щабскапитан Антон Кожухаров – българин, руски възпитаник, загинал на свищовския бряг на 27 юни.
Имало и много доброволци – български лодкари, между които и свищовските революционери Христо Бръчков, който изпращал пощенски разузнавателни гълъби в помощ на руските войски.
Преди форсирането на реката ген. Драгомиров произнася пламенна реч и заявява: „Братя, нас ни назначиха първи да извършим преминаването на Дунав. И помнете братя, че за нас нищо средно няма: или отвъд Дунава, или в Дунава… Отбой или отстъпление няма да се дава… Помнете, че докато делото не е довършено докрай, нищо не е направено. Ако срещнете неприятеля, ще го разбиете и ще се стремите да превземете Свищовските височини“.
Около 15 часа, следобяд на 27 юни 1877 г. заглъхнали и последните изстрели на бойното поле. Тръбите засвирили „Сбор“. Приближавайки към сборния пункт, генералът свалил шапката си и просълзен поздравил руските войски: „Благодаря! Чест и слава вам, братя! Чест и слава вам, деца на руската земя!“ В стройни редици като на парад победителите замарширували към Свищов, където били очаквани с трепет от жителите на града.
Преминаването на Дунав от руската армия влиза във военната история като класическа операция и огромно постижение на военното изкуство. Тогавашният европейски печат отбелязва, че форсирането е извършено „неочаквано бързо, с изумителна енергия и с поразително изкуство“.
„Не само турците не очаквали Дунав да бъде преминат тук, но и въобще никой не очакваше това. Това бе изненада дори и за висшите лица в армията“ – пише в дневника си един от кореспондентите, отразявали тези събития.
