На 13 декември Източноправославната и Католическата църкви честват деня на Света Лучия. И името й означава “светлина”.
Света Лучия е родена около 283 г. в Сиракува (Сицилия) по времето на император Диоклетиян. Тя произхожда от богато римско семейство, но още като дете остава без баща и цялата грижа остава в ръцете на майка й- Евтихия. Като млада девойка Лучия приема християнската вяра и дава таен обет за безбрачие. Щом навършва пълнолетие Евтихия я сгодява за богат младеж, но момичето не приема този брак. Оскърбен, годеникът й си отмъщава като докладва на властите, че Лучия е християнка. Веднага я арестуват, след което започват да я измъчват, за да я принудят да се откаже от вярата си.
Св. Лучия загива мъченически през 304 г. Християните от Сиракуза погребват тялото на Луция в катакомбите, на мястото на нейното мъченичество, и по-късно издигат там храм.
През 4 век светицата спасявала християните, криещи се от тогавашните гонения. Тя им носела храна и вода, а за да са й свободни ръцете, поставяла светеща лампа на главата си. По този начин си проправяла път в мрака, докато стигне до бедстващите хора.
Според Юлианския календар това е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. Заради това има поверие, че Света Лучия прехвърля дните и носи светлина.
Света Лучия е покровителка на зрението и на хората, страдащи от очни болести. Тя е патрон на острова Света Лучия, както и на родния й град Сиракуза.
В северноевропейските страни- Дания, Швеция, Норвегия и Финландия 13 декември се чества и като празник на светлината.
