Единият е Вожда, другият е Демона. Първият е от Благоевград, вторият – от София. Какво е общото между звукооператор в благоевградския театър и охранител в столицата? „Ако не ти провърви в първата любов, идва ред на втората. И така, докато намериш изгората си. Но любовта към моторите е завинаги, нея не можеш да замениш с никоя друга, остава за цял живот. Тя ни събра”, дават отговор в един глас двамата рокери.
40-годишният Методи Методиев – Вожда е президент на благоевградския Мотоклуб “Пирински вълци”, 44-годишният Венцислав Вълчев – Демона е негов вицепрезидент. Затова на тях може да се вярва, когато става въпрос за мотоциклети. Те се запалили по тези машини още от детските си години. Поне казали “мамо” преди “мотор” заради трудния за хлапетата звук “р”. Като хлапе Вожда се мотаел все край руския мотопед “Ковровец” на баща си. Същото правел и Демона, но около българския мотопед „Балкан 250” на татко си.
Чувствали се прекрасно, когато сядали зад бащите си и “политали” да порят въздуха, макар и с не чак толкова висока скорост. “Щом поотраснах, започнах да присвоявам мотора. Вземах ключовете тайно и подкарвах руската машина. Знаех цената – порция бой от баща ми. Но какво са няколко шамара в сравнение с карането на мотор? Прашинка катран в кацата с мед”, връща се назад в детството си Вожда. Прякорът също получил рано – в ученическите си години. Много обичал да чете книгите за каубои и индианци, не се задоволил само с “Винету”. Пък и от малък бил доста здрав и едър. Все гледал да е начело на игрите и щуротиите. Така прякорът му „лепнал” идеално. Демона пък дотолкова се запалил по мотокроса, че няколко години тренирал усилено.
Този уикенд те и колегите им от “Пирински вълци” са домакини на десетия юбилеен събор на рокерите в местността Предел. “Това за мен е начин на живот, моят живот. Няма отказване, няма спиране, няма назад. Свободата е най-ценното усещане, което имаш върху мотора. Почти всеки уикенд през пролетта и лятото се събираме в различни точки на България. Общуваме, зареждаме се с енергия. Сред нас има лекари, адвокати, учени. В приятна компания няма как не ти е готино. Всички сме позитивни”, уверява Венцислав Вълчев. Помагат не само на свои братя по съдба, които са претърпели катастрофи или са болни, но и на дружи нуждаещи се хора.
Често с него е и най-малкият му син, който носи името му и вече е на 4 години. Възраст, която му осигурила истински мини мотор. Съпругата му не кара мотоциклет, но проявява разбиране към страстта му. Пък и облича да пътува, да посещава непознати места, затова смело се качва зад него на мотора.
„Карам в момента „Сузуки Интрудер”, но внимавам със скоростта. Ние сме нормални хора, не приемаме лъжата и предателите. Обичаме купоните и забавленията. Щом има мотори, рок и бира, щастието за нас не спира”, говори в рима Вълчев. Рокерът от София е категоричен, че щом става дума за мотоциклет, който иска да има, няма значение цената.
Той още пази мотопеда „Балкан” в гаража си, както и още един мотор, който карал преди сузукито. „Това е сантимент, не продавам моторите си, а ги колекционирам. За нас най-важно е, че обществото вече ни приема, не се плаши от нас. В последните години и автомобилистите проявяват повече толерантност към нас. Дано нещата продължат в тази посока”, надява се Демона.
“Роб съм само на моторите. Засега”, казва с усмивка благоевградчанинът Методи Методиев-Вожда, който още е ерген. Завършил средното си образование в Икономическия техникум “Иван Илиев” в Благоевград и първата му работа била да си направи мотор. Защото не можел да си позволи да си купи чисто нов мотоциклет. Речено – сторено. Взел на старо лек автомобил “Шкода 120” и започнал да я разглобява. Накрая, след цели 3 години труд, си направил уникална триколка. Вече не е в движение, но му е скъп спомен и я пази в гаража. Сега се оглежда за нов и по-мощен мотор, а кара пак триколка, която е самоделка.
“Влезе ли ти бензин в кръвта, няма спиране. Вятър в косите, рев на двигател в ушите, свобода в душите, уникално е. В колата си обграден от прозорци, а върху мотора дишаш въздуха, усещаш свободата. Нищо не ни плаши, не мислиш за проблемите”, твърди Вожда. Той от 16 години е звукооператор в Драматичен театър “Никола Вапцаров” в Благоевград. И признава, че заради страстта си едва не го закопчали с белезници на работното му място, без да има никаква вина. Само заради визията и осанката му.
Случило се преди няколко години в храма на Мелпомена в областния център. В залата на театъра трябвало да има предизборна среща на кандидата за президент Георги Първанов. Методи бил длъжен да осигури озвучаването на събитието. Младият мъж се появил в салона с дългата си коса и с изцяло кожено облекло. Насочил се към масата, за да монтира микрофоните. В този миг върху него се нахвърлили 3-4 души от охраната на Първанов. “Готови бяха да ме арестуват, сторих им се подозрителен. Убедих ги, че съм звукооператор в театъра и ми се размина”, разказва той.
Вожда и Демона – двама братя върху мотори. Защото да си рокер означава да имаш две много важни неща – свобода и братство. Да си свободен да направиш своя избор във всяка една ситуация и да имаш подкрепата на своите братя – “Синовете на вятъра”. А за всички тях любовта към мотора е религия.
