Предстоящата жътвена кампания стартира с много хубав проект, който символизира значението на устойчивото земеделие за хранителната сигурност на хората, за осигуряване доходи за фермерите и качествена храна на потребителите. Това обяви в Кубрат земеделският министър Десислава Танева, която участва лично в символичното замесване на „Хляба на мира”, чрез който 12 държави от Централна и Източна Европа показват връзката между мира и благосъстоянието на народите.
„По-хубаво ми е да меся хляб, отколкото да нося тежките отговорности на министър”, пошегува се Танева докато лично омесваше в архаичните нощуви питката ръжено брашно в стопанството на фирма „Сортови семена” в Кубрат, където тази година България отглежда символните семена за своето участие в международния проект.
Проектът „Хляб намира” стартира през 212 година в Берлин по идея на пастора на Помирителната църква, издигната край напоената с кръв земя около някогашната Берлинска стена. Той засял първата натоварена със символика нива с ръж и семена от нея са разпратени до още 11 държави от бившия съветски блок. През 2014 година по случай 25 годишнината от падането на Стената в Берлин е опечен „Хлябът на мира” , от ръжта, отгледана в цяла Източна Европа.
Тази година България участва за втори път в инициативата, съобщиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите, която представлява страната ни в проекта. Първата символна ръж е отгледана в полята до град Съединение и символизира историческия акт по обединението на България. Тази година ръжта зрее в Лудогорието, като символ на богатото историческо минало на страната ни и на нейното плодородие, обяви Мариела Йорданова, изп. директор на компанията домакин на събитието.
България очаква добра реколта от зърно тази година, съобщи Десислава Танева. Между 4,3 и 4,5 млн. тона зърно от есенници ще приберат фермерите от полето. Прогнозите на агроминистерството сочат, че средния добив на зърно от декар ще е 415 кг. 14 млн. дка са засети с есенници в момента у нас, като масивите с пшеница са 10,5. млн. дка, съобщи Танева.
Земеделският министър призна, че кампанията за подаване на заявления за подпомагане на земеделските стопани, която още е в ход е била трудна за администрацията на оглавяваното от нея министерство. Понеже в новия програмен има промени в критериите за подпомагане, прилагат се директни плащания в пълнен обхват и по много схеми, част от които нови за България, администрацията нямаше готовност и се работеше в движение, обясни Танева. Въпреки трудностите процесът е минал успешно смята тя. Към днешна дата в министерството са подадени 113 500 заявление за директно подпомагане, като помощ ще се иска за обработването на 3,55 млн. хектара засяти площи. Тези цифри не са окончателни, понеже срокът за заявки ще приключи на 23 юни.
Танева призна, че към мярка 4.1. от ОП РСР има изключително голям интерес. Вече са подадени искания за финансиране на 2400 проекта на обща стойност 700 млн. лв. Бюджетът по програмата обаче предвижда разходите да са в рамките на 300 млн. лв. Когато приключи приемането на проектните предложения, анализът за разпределението на парите ще бъде обявен публично. Това се налага заради големия интерес към схемата за земеделско подпомагане, за който договорените с Брюксел средства няма да стигнат, обясни Танева
