Прецедент в историята на Кеймбридж предизвика волята за борба и признание на младата Мария Александрова от Враца. Днес тя ще получи престижният сертификат CAE лично от BRITANICA EXAMS. На момичето ще се връчи и специална грамота за изключително постижение в чуждоезиковото обучение от ADVANCE Language School.
Мария живее във Враца и е дете със специални образователни потребности според популярния термин. Проблемите обаче касаят само нейното тежко физическо състояние, но не и будният ѝ, любознателен ум. И със сигурност не пречат на ослепителната усмивка, която винаги краси лицето й, разказва директорът на ADVANCE Надежда Бенинска.
Всеки ден (по-скоро всяко денонощие) за Мария и нейната майка Зорница е борба. Борба с обстоятелствата, борба с материята, борба с гравитацията. Мария е прикована на едно място, не може да ходи, трудно ѝ е да използва ръцете си и дори да контролира тялото си в седнало положение. Нейното състояние ТЕЛК нарича 100% намалена работоспособност.
Въпреки че не ѝ е лесно да използва ръцете си, Мария умее да пише, както и да работи с компютър. Просто го прави по-бавно от останалите, макар често да мисли по-бързо от тях. С високия си интелект, тя с лекота усвоява знания, но трудността идва при представянето им.
"Тя е от различните деца – онези, които днешният забързан свят няма достатъчно време, нито достатъчно търпение да изслуша”, описват перипетиите на Мария от езиковата школа.
Мария е ученичка на Advance Language School от пет години. Обучава се индивидуално в домашни условия, а нейна учителка по английски език е Невелина Първанова. През изминалата учебна година (2017/2018) решава, че иска да защити и удостовери знанията си със сертификат на Кеймбридж, а именно да се яви на изпита Cambridge Advanced English. И тук започва нова битка с обстоятелствата, под формата на дълга и мъчителна кореспонденция.
Изпитът CAE се провежда под шапката на University of Cambridge ESOL Examinations. Единственият компромис, който Мария моли да ѝ бъде направен, е да бъде удължено времето на изпита, поради посочените по-горе обстоятелства, както и да бъде осигурено присъствието на майка ѝ в изпитната зала, за да може да я намества в количката, когато това се наложи (изпитът продължава часове наред, като между отделните компоненти има кратки почивки). Битката продължава месеци наред. Писма, преведена на английски документация от ТЕЛК, въпроси, изясняващи състоянието на Мария и непристигащи отговори.
„Беше очевидно, че University of Cambridge ESOL Examinations никога не са се сблъсквали със случай на 100% намалена работоспособност, макар ежегодно да провеждат изпити по цял свят. Желанието на Мария беше прецедент и предизвикателство. От една страна, не можеха да го отхвърлят с лека ръка, но от друга, при тези изпити всякакви компромиси са недопустими за Кеймбридж. Именно на това се дължи авторитетът на престижните сертификати, които издават“, обяснява Бенинска.
В края на юни идва дългоочакваното решение: Мария може да се яви на изпита. Времето за отделните компоненти ще бъде удължено. Но майката няма право на присъствие в изпитната зала. Мария и Зорница приемат решението на Кеймбридж. На изпитната дата (25.07) потеглят от Враца за София, заедно с учителката на Мария, Невелина Първанова. Майката и учителката нямат право на присъствие в изпитната зала, но ѝ дават кураж по време на почивките. Изпитът се провежда в базата на BRITANICA Exams и продължава цели 8 часа!
„Не зная дали можете да си представите какво означава това дори за човек, без никакви физически проблеми. А какво означава за Мария…!? Нещо като изкачване на Еверест без кислородна маска. Изтощена до краен предел, тя заспива веднага в колата по пътя обратно", разказва директорът на езиковата школа.
Преди няколко дни обаче Мария научава резултата от изпита. Тя не просто е успяла. Оценката е „B”, като една точка я дели от максималния резултат „A”! Една-единствена точка!
"Май споменах за прословутата безкомпромисност на Кеймбридж?!“, описва триумфа на Мария Надежда Бенинска и реторично пита: „Знаете ли, че съществуват такива деца? Такива майки? Такива учители? Знаете ли, че докато се мръщим и мрънкаме от дребните житейски несгоди, Мария и други Марии, Зорница и други Зорници се борят с безкрайно тежки обстоятелства, предизвикват себе си, покоряват свои собствени върхове и…се усмихват на живота! Как го правят? Не зная…Но докато това е така, има надежда!“.
