Днес е един от най-големите християнски зимни празници. На 26 октомври българската православна църква почита паметта на св. Димитър Солунски.
Той е роден през 3 в. в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Мощите на св. Димитър в църквата "Св. Димитър Мироточиви" в Солун
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
Според народните вярвания на тази дата свършва есента и настъпва зимата. Легендата разказва, че св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Народна поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър – зима".
Честит имен ден на Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa!
