„Ако някой иска да знае нещо за мен и моите убеждения, нека чете книгите ми“. Тази фраза често е произнасял авторът на едни от най-всеобхватните произведения в българската литература.
На днешната дата отбелязваме 51 години от смъртта на автора на "Железният Светилник".
Ето и едни от най-проницателните цитати на Димитър Талев:
„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”
„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”
„Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка…”
„Човек не бива и не може да живее само за себе си.”
“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.”
„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”
"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…"
„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”
„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”
„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”
„Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”
“- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука – посочи той гърдите си, – Тука нещо се скъса. ”
„Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински…”
„Такова е човешкото сърце – пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.”
„Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.”
„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…”
„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”
“А сега – сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка – не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше.”
„Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава… Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти… Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.”
снимка: wikipedia.org
