53% от абсолвентите у нас започват работа, за която не им е необходимо висше образование. При представяне на проекти за реформи в университетите винаги се изтъква този факт, който може да бъде видян в тяхната рейтингова система. За жалост, тя мери реализацията на завършилите само няколко години след дипломирането. Поради тази причина чрез нея не може да бъде видян един друг огромен проблем, който държавата ни има. А заедно с това – и икономиката ни.
В последните години завършеното висше образование вече не може да осигури реализация за цял живот. Ако родителите ни са успявали с наученото в университета да изкарат до пенсия, в последните десет години професиите се променят толкова динамично, че част от тях вече са непотребни.
Всичко това прави дипломи, получени преди двайсетина години, също толкова ненужни, колкото парчето хартия на онези 53% млади хора, които реализират наученото от университета като продавачи в магазин. Десетки хора на 40-50 години, тоест имащи още време до пенсия, се оказват непригодни за съвременния свят професии, пише в. „Стандарт“.
Това са висококвалифицирани кадри, чиято квалификация и знания обаче по някакъв начин са се оказали непригодни за съвременния пазар на труда. В същото време програмите за преквалификация, които държавата предлага, са насочени предимно към нискоквалифицираните – те дават занаят, с който да се изхранваш, за не да метеш улиците или да висиш на врата на държавата – нищо повече. Малко от хората с висше образование ще се насочат към такава преквалификация.
И тук може да бъде новата роля на университетите, стига обаче да има подходяща държавна политика и тя да финансира такива курсове или магистърски програми, в които придобитите преди години знания да бъдат надграждани по някакъв начин. Ако някой реши да го направи сега, трябва да започне от А, тъй като не му се признават нито вземани навремето изпити, нито знания или умения, които той вече е овладял покрай работата си и няма смисъл да учи повторно. Могат да се предлагат например краткосрочни курсове, за да се наваксват знания за промените, които са настъпили в тази материя в последните години, вместо да се изучава целият дълъг курс по дадена дисциплина.
Ако държавата се сети навреме, че тези хора ще стават все повече и след време ще увиснат на шията й като воденичен камък, тя би могла да стимулира университетите да правят именно това. В момента малко от тях имат стимул да го правят. И затова всички се насочват към програми на английски в опитите да си докарат студенти от цял свят, защото у нас випуските намаляват. “Доучването” или усвояването на нова професия за хора, чиито специалности вече или са се променили драстично, или са излезли от употреба, могат да бъдат тяхната нова ниша.
Защото този контингент от хора ще расте. Един анализ на Българска стопанска камара показва, че професиите остаряват средно на 7 до 9 години, и ако не “рефрешнеш” знанията си, може да се окажеш извън борда. При компютърните науки този процес е дори още по-кратък. Въпросът е как да изпреварим варианта, при който се оказваме с висок процент висококвалифицирани безработни. Хора, които биха могли да дават стойност на държавата.
