Д-р Емил Илиев е душата и сърцето на джаз фестивала в Банско. Роденият през 1947 година медик е учил в медицинските университети във Виена и София. Специализирал е акупунктура и дерматология в редица държави. Той е един от лекарите, който се занимава дълги години с редица алтернативни методи на лечение като акупунктура, нискоинтензивна лазерна терапия, ортомолекулярна медицина и др. Повече от трудовия му стаж е „стажът” му в слушането на джаз. Прави го повече от 50 години. Тази музика за мен е удоволствие, признава д-р Илиев.
-Г-н Илиев, защо джаз фестивалът се провежда в Банско?
-Познавам много добре местните хора. Те са музикални, вярвах още през далечната 1998 година, когато организирахме първото издание. Знаех, че в планинското градче не всичко е фолклор, а има място и за тази велика по света музика. Обичта ми към населеното място в подножието на Пирин планина бе най-важният ми мотив да преследвам докрай мечтата си – да организирам в курорта международен джаз фестивал с участието на най-големите световни и родни звезди.
-Вярвахте ли, че банскалии ще приемат джаза?
-Сигурен бях, че ще припознаят джаз музиката. За някои може това да е било странно преди, но сега не е. В началото имаше и скептици, но ги опровергахме по категоричен начин. Самите банскалии днес обичат джаза. Доказателство е, че деца от курорта учат джаз пеене.
-Как успявате да поддържате толкова високо ниво на организация, на участници, на изпълнения?
-С много ентусиазъм, труд, желание и сърце. За да постигнеш нещо такова, не стигат само знания и цел. Трябват и много упоритост и воля, да имаш “дървена” глава, за да издържиш всичко, тъй като у нас такива неща се случват мъчително бавно. Над 35 години работя в полза на град Банско, защото го обичам. За мен този фестивал е тежко бреме и отговорност, но пък ми носи и много радост, удовлетворение и щастие. Усилията си струват. Когато прочета писмото на всеки участник, че едно от най-хубавите му прекарвания по света е било точно тук, в Банско и в България, съм наистина щастлив. Перфекционист съм, нещата засега се получават, но продължаваме да се развиваме.
-Кои са идеите ви за бъдещите издания на фестивала?
-Имам амбицията догодина фестивалът да се проведе не една, а цели две седмици. Първите седем дни изпълненията ще са в залата на читалището, ще организираме джем сешъни, ще наблегнем на участието на големите български музиканти и певци. За да реализираме това, ще е необходимо да положим още повече труд. Втората седмица ще продължат фестивалните вечери с участието и на звездите от цял свят.
-Помага ли ви община Банско?
-Радваме се на добро сътрудничество. Сега сме решили да подарим на местната власт един нов роял, който да се ползва не само за нуждите на нашия фестивал. През първите десетина години бе трудно на общината да ни подкрепи, защото бе сред бедните в страната. После започна строителството на модерния ски център и на стотиците хотели в района, финансовите ресурси на общината се повишиха. Местната власт ни помага според възможностите си. Сега има нелека задача пред кметството. Трябва да се построи покрит летен театър с поне 2000 седящи места. Защото не искаме да сме зависими от времето. На тазгодишното издание се наложи едната вечер да влезем в читалището, а там местата са не повече от 450. Имаше и втора дъждовна вечер, но зрителите, благодарение на блестящите изпълнители, издържаха на площада и не се наложи да се местим в читалищната зала.Трябва да се знае, че има вечери с над 10 000 зрители. Даваме хляб на бизнеса с този фестивал, поминък на местното население, просперитет на община Банско. Това събитие не ни е самоцел – да направим някакъв фестивал, да похарчим едни пари. Искаме да покажем, че и в България може да има знакови музикални прояви с участници от целия свят.
-Каква е тайната на успеха на фестивала?
-Постоянство, много труд, много приятелство. Лекар съм и имам приятели навсякъде по света. Те също ми помагат много за успеха на това мащабно мероприятие. Без тях нямаше как да успея. Всички трябва да дерзаят за развитието на фестивала. Той за Банско е най-емблематичният културен форум, който дава поводи за гордост и самочувствие на местните хора. За страната ни пък фестът е мащабно и значимо арт събитие. Световни джаз звезди след участието си в Банско стават рекламни лица и на курорта, и на България.
-Мечтата ви този фестивал да бъде като този в швейцарския град Монтрьо. Ще я сбъднете ли?
-Каквото зависи от мен, ще го направя, за да я сбъдна. Но аз искам не само да стигнем, но и да надминем фестивала в Монтрьо. Но това зависи от хората в Банско, от общината, от Министерството на туризма, от държавата. Нужна ни е по-голяма реклама, по-сериозна помощ на държавно ниво. Само така ще решим проблемите и ще вървим напред. За това издание ни изпратиха поздравителни адреси и президентът Росен Плевнелиев, и премиерът Бойко Борисов. Държавният глава идва 2-3 години да открива фестивала. Всичко това е добър знак на внимание от страна на управляващите. Но трябват и конкретни действия. Помага се на прояви, които не са от ранга на нашия фестивала в Банско. Време е държавните мъже да подкрепят това уникално музикално събитие. Тази година за първи път на сцената се качиха изпълнители от далечен Китай, редовно има участници от Япония. В града под Тодорка си дават среща Изтокът и Западът, срещат се различни култури, съдействат си, опознават се. Така ще бъде и в следващите години. Затова продължавам да мечтая. Защото няма как да намериш смисъла на всички тези усилия, ако не си мечтател. С характерния си максимализъм искам да развивам този джаз фестивал. За да станем и международен лидер, а не само национален.
