Джон Стайнбек: Хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора войните

John Steinbeck

На днешния ден преди 115 години е роден е един от най-големите американски писатели на 20-ти век Джон Стайнбек. Той променя съвременната литература с творбите си “На изток от рая” и “За мишките и хората”, представящи живота на американците от средната класа.

Джон Стайнбек е роден в Салинас, Калифорния. Баща му е от немски, а майка му от ирландски произход. Страстта си към книгите и литературата той наследява от майка си, която е бивша учителка.

През 1919 г. американецът завършва гимназия, след което следва морска биология в Станфордския университет до 1926 г., когато напуска без да завърши. Отпътува за Ню Йорк и работи различни неща, докато същевременно се опитва да сбъдне мечтата си да стане писател.

Първият му роман “Златната чаша”, посветен на капера Хенри Морган, излиза през 1929 г. Шест години по-късо е големият му успех сред критиците с романа “Тортила флет”.

Стайнбек започва да пише поредица „Калифорнийски романи“ и произведения, посветени на пясъчните бурии, в които разказва за обикновените хора по време на Голямата депресия – “В неравна борба” , “За мишките и хората” и “Гроздовете на гнева”. През 1939 г. “За мишките и хората” е филмиран с участието на Лон Чани Младши в ролята на Лени и Бърджис Меридит в ролята на Джордж.

“Гроздовете на гнева”- роман, считан за класика на 20-ти век, е следващият голям успех, за който Стайнбек е вдъхновен от своя статия. С него авторът печели Пулицър през 1940 г., а филмираната версия е режисирана от Джон Форд и е с участието на Хенри Фонда, за която роля е номиниран за Оскар.

През 1962 г. Стайнбек печели Нобелова награда за литература за „реалистичното си и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществени възгледи“.

Две години след това получава и Медал на свободата на САЩ от Линдън Джносън.

Американският писател умира през 1968 г. заради болест на сърцето.

Представяме ви няколко емблематични цитата от безсмъртното творчество на Джон Стайнбек:

„Не се тревожи за загубата. Ако нещо е правилно, ще се случи. Най-важното е да не бързаш. Нищо хубаво не ни се изплъзва.“

„Какво е топлината на лятото без зимния студ, да й придава сладост.“

 “Мъжът е единственото животно, което само си слага капана, хваща се на въдицата и пада в него.”
“Да живееш значи да имаш следи от рани.”
“Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.” 
“Понякога мълчанието е най-красноречиво.” 
“Бях почти забравил нещо, което моят стар баща ми каза, преди да умре. Каза ми, че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Каза, че изразът „Кучи син” може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си…” 

„Хората винаги искат да си нещо. За предпочитане каквито са те.“

„Прекарваме целия си живот в търсене на сигурност, а я мразим, когато вече я имаме.“

,,Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или….“

„…хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора печелят войните.”

Exit mobile version