Днес църквата почита преподобни Симеон Стълпник. Бедният човек живял през четвърти и пети век. Като дете бил пастирче, а после постъпил в манастир, запленен от свещеното писание. В историята останал със своите тежки пост и молитви. За да не се изкуши от човешките съблазни, заживял на камък, вързан с вериги. После си изградил кула /стълп/ с тясна килия на върха, в която прекарал десетилетия от живота си. Доживял до 103 годишна възраст. На днешния ден се почита и паметта на майка му – света Марта.
Макър мъченикът на вярата да е малко популярен, народът е създал богата обредност за този ден. Нарича го Летни Симеоновден за разлика от 3 февруари, когато се чества денят на свети Симеон Богоприемец.
Летни Симеоновден се свързва с началото на стопанската година. На него земеделците започват сеитбата. Приготвеното зърно се носи в църквата, за да му се прочете молитва. Смесва се с орехи, ябълки, дребни парички за плодородие. Тръгването към нивата става тържествено. Колата, воловете, стопанинът се закичват със здравец, на рогата на воловете се нанизват кравайчета. В торбата за обяд се слагат погача и варена кокошка. На нивата се чупи от погачата и първото парче се заравя в браздата. В браздата се заравят и костите на кокошката. Те са курбан за повече зърно.
На този ден не се слага черен съд на печката, за да не хваща житото главня. Не се изнася нищо от къщата, за да не бяга житото от нивата.
На Летни Симеоновден започвали да брулят орехите си. Мъже и жени с името Симеон, Сима, Симона, Мончо и др. производни празнуват имен ден. Името има еврейски произход и се свързва с молитва.
