Православната църква почита на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
Разпнат е на кръст в гръцкия град Петра. След падането на Византия, скитите, сред които проповядва апостол Андрей, стават славяни, а той покровител на Русия.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден.
Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.
В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, почитан за предпазване от мечки.
Според легендата някога св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното.
На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
