Днес е международният ден на Дунав и искаме да ви разкажем за най-древните му обитатели – есетрите.
Програмата на WWF за опазването на тези видове, които са на 200 млн. години, достигна своята кулминация през юни, когато приключи разселването на 51 183 малки чиги.
През ноември миналата година, на акваторията на природен парк „Персина“, бяха пуснати над 11 хиляди чиги. Тази година продължиха с останалите 40 000 край Лом и Ветрен и така беше покрита горната, средната и долната част на реката.
Чигите са отгледани в близки до естествените условия и всяка е маркирана с уникална марка, която ще позволи да се разбере след време да ги разпознаем. Направени бяха и изследвания на местата на размножаване на есетрите –за три години експертите натрупаха 420 дни теренна работа в търсене на малки есетри и оплодени яйца. Два екипа изпробваха различни методики за улов на оплодени яйца и на малки рибки. Точно преди една година, беше хваната Апостол – новоизлюпена морунка, която се появи в мрежите на екипа при последното пускане за деня на връх деня на Дунав.
Предизвикателствата пред опазването и отглеждането на застрашени видове понякога са непредвидими. Температурата на Дунав например – 2013 година беше най-студената за последните 100 години, а 2014г. -най-топлата.
„Срещнахме неочаквани трудности по време на производството на есетрите, още от самото начало. Много трудно намерихме кой да произведе рибите –наложи се да пуснем тръжната процедура на два пъти. След това имахме проблеми със самите риби – не успяхме да произведем пъструги. Но всичко беше полезен опит и успяхме да постигнем най-важното – да тестваме и установим работеща методиката. Вече знаем какво е необходимо и се надяваме държавата да поеме щафетата с по-мащабни и редовни разселвания, за да се подпомогне възстановяването на видовете“, обясни Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България.
Беше направена и оценка на законодателството за есетрите.„Планът за действие за опазване на есетровите риби изтече в края на 2014 година. Ние направихме препоръки за неговото продължение и се надяваме скоро те да бъдат разгледани и да се приеме нов, адекватен план за действие“, коментира г-жа Кавръкова.
Всичките ни усилия биха имали малък ефект ако не въвлечем и местните общности в опазването на есетрите. През октомври 2014 г. започнахме обучения на рибари за кандидатстване по европейски програми за земеделие и рибарство. С наша помощ беше създадено рибарско сдружение в Никопол и ще продължим да го подкрепяме, особено при кандидатстването с пилотния им проект.
Беше включено и рибарското сдружение във с. Ветрен в теренните изследвания за малки чиги тази година. Обучени бяха рибарите на методика на мониторинг на есетровите видове. Така те ще могат да се включат е една бъдеща правителствена програма за мониторинг на Дунав, каквито съществуват в редица други европейски държави, като Румъния.
Освен с рибарите се свързахме и с фермите за отглеждане на есетри, за да започнем сериозна програма за опазването на есетрите. Три ферми в България и четири в Румъния направиха първата стъпка като подписаха етичен кодекс за производителите на хайвер и есетрови продукти и така показаха своята ангажираност към опазването на дивите популации.
