Православната църква днес отбелязва първата за годината Голяма Задушница – Месопустна. Тя е винаги в съботата преди Неделя Месопустна (Месни заговезни). По този повод във всички епархии на Българската православна църква се правят помени за нашите покойници.
Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Обикновено задушниците са 4 в църковния календар, винаги в събота — деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
На Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространния молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд.
