На 11 декември от 2003 г. отбелязваме световния ден на планините, обявен от ООН.
Целта е по този начин да се припомни на хората важността на планините за живота и да се предприемат действия, за да се съхранят и развият планинските региони.
Земните възвишения заемат около една четвърт от повърхността на планетата и са дом на почти 10% от населението на земята.
33% от територията на България е заета от планини. В родния фолклор планината се свързва със сила, а имената на родните върхове изразяват страхопочитание- Стража, Вихрен (до 1942 г. Елтепе- връх на Бурите), Мечи камък. Величествените и горди хълмове ни разказват за смели юнаци и красиви девойки, за саможертвени подвизи и мъжко безстрашие. А всеки хребет пази в себе си вълшебни истории, които векове наред са се предавали от поколение на поколение.
Една от легените разказва за появата на Стара планина и Родопите, които били брат и сестра, деца на морски бог. Момчето се казвало Хем (от Хемус, тракийското име на Стара планина), а момичето – Родопа. Веднъж докато шумно играели върховният бог се разгневил от веселбата и превърнал Родопа в планина. В мига, в който я поглендал, от страх Хем също се вкаменил. Според друго предание Родопа е красива девойка, която имала омайващ глас. Който я видел и чуел, оставал като омагьосан. Но един ден тя самата се влюбила в най-обикновен момък. Изборът й ядосал боговете и те я превърнали в планина.
Името на Пирин планина, която местните хора наричат и Перин, е свързано с бог Перун. Според една от историите, когато християнството било прието в България, Перун се оттеглил на най-високото място в планината. Един свещеник от селата, разположени в подножието, решил да отиде и да му занесе дарове – в знак на почит и желание за разбирателство. След като повървял дълго, решил да си почине край едно езеро. Езическият бог седял нависоко и не го видял. Без да иска, Перун съборил камък, уцелил човека и той паднал във водата. Оттогава то се нарича “Попово езеро”, а името на малкото островче в средата е “Попова капа” – защото там останала калимявката на свещеника.