
Тонизиращият сън е от изключително важно значение за психическото и физическото здраве, но в днешно време проблемите със съня се превръщат в световна епидемия, която влияе върху здравето и качеството на живот на 45% от населението на земята.
Множество медицински изследвания доказват, че липсата на добър сън е причина за високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, белодробни болести и др. Ето защо този ден се чества като “празник” на съня от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация.
Едно от сериозните заболявания от групата на т.нар. нарушения на дишането по време на сън е Синдромът на обструктивна сънна апнея. Среща се при 4% от мъжете и 2% от жените в средна възраст. Характеризира се с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток. При клинично значимите форми, обикновено се установяват повече от 15 апнeи или хипопнеи на час.
Синдромът на обструктивна сънна апнея има своите особености – по-често се среща при мъжете, отколкото при жените, но след менопаузата при тях честотата на заболяването нараства значително. Средната възраст, в която се проявява, е 45-50 години. Значително по-често е при хора с наднормено тегло.
Редица други фактори допринасят за развитието на болестта – фамилна обремененост, хормонални промени, анатомични аномалии в орофациалната област, както и не на последно място – поведенческите рискови фактори, като тютюнопушене и особено употребата на алкохол.
Синдромът на сънната апнея е опасен, тъй като може да доведе до развитие на трайна артериална и белодробна хипертензия, нарушения на сърдечния ритъм и сърдечна недостатъчност. Той увеличава риска от инфаркт на миокарда, нарушения на мозъчното кръвообращение и внезапна сърдечна смърт по време на сън.
Нарушеният сън води до влошена концентрация и се отразява негативно при дейности, изискващи прецизност и добра кондиция. Голяма част от катастрофите се причиняват при заспиване на водача зад волана, вследствие на непълноценен нощен сън.
Експертите напомнят, че нарушеният сън не е заболяване, а симптом, затова не бива да се прибягва до самолечение, а да се потърси лекарска консултация. След като бъде установена причината за безсънието, може да се предприеме адекватно лечение.
Прекомерният сън също вреди на здравето, затова не е препоръчително да прекарваме в леглото твърде много време. Според учените повече от осем часа сън на нощ могат да навредят на сърдечносъдовата система и да увеличат риска от инсулт, сърдечна недостатъчност и инфаркт. Всеки се нуждае от различна продължителност сън, за възрастните тя е средно от 6 до 8 часа на денонощие.
Не само продължителността на съня оказва влияние на тонуса ни, но и неговото качество. Понякога дори и да спим 8 часа, след като се събудим, се чувстваме изморени, което се дължи на фактори като стрес и тревожност, прием на медикаменти, алкохол или тютюнопушене.
Физически дейности също не бива да се провеждат непосредствено преди лягане, а с малък интервал от около няколко часа. Препоръчително е да се вечеря 2-3 часа преди лягане, а консумацията на кофеин трябва да е не по-малко от 4-6 часа преди сън. Храните, които ни помагат да спим по-сладко, са бадемите, бананите, твърдо сварените яйца и любимите череши, а чаша топло прясно мляко е универсален лек срещу безссъние.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.








