В повечето славянски езици думата “покров” означава едновременно “покривало” и “защита”. Празникът възниква през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение става в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви.
В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души виждат Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгва към центъра на храма, коленича и дълго време остава в молитва с лице обляно в сълзи. После сваля покривалото (покрова) си и го прострява над хората в знак на защита. По това време жителите на града са заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминава и градът е спасен от кръвопролития и страдания.
Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни – вероятно защото св. Андрей е славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнуват този празник, но възпоменават видението на св. Андрей. Във Влахернската църква има икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явява на св. Андрей.