В началото на III в. сл. Хр. в Римската империя утихнали жестоките гонения против християните. Бедствията, които от всички страни се струпали върху огромната държава, отвлекли вниманието на езичниците от християните. Това накарало хората на Църквата по-свободно да се заемат с благовестие, наука, опровержение на лъжеученията, които разстройвали църковния мир.
В това време се славило твърде много огласителното училище, основано отдавна в Александрия. Ръководител на това училище станал Дионисий, ученик на знаменития Ориген. Той добре бил изучил всички тогавашни науки. Като приел с цялата си душа християнската истина, почнал ревностно да я разпространява, като доказвал същевременно неправилността на еретическите учения.
Тия грижи Дионисий имал и тогава, когато станал александрийски епископ. Кротък и смирен, той твърдо защищавал истината и неуморно се трудил за благото на поверените му души.
Минало времето на спокойствието за Църквата. Император Деций Траян мислел да умилостиви боговете чрез строги мерки против техните врагове – християните. Той се надявал, че с това ще предотврати бедствията, които непрекъснато заплашвали империята. В 249 г. се заредили отново строги разследвания, мъчения, смъртни наказания. Мнозина от хрстияните показали малодушие. Съгласявали се да извършат жертвоприношения на идолите. Тъй можели да спасят живота си. Това дълбоко огорчавало истинските и ревностни служители на Христа Бога. С думи и дела те се стараели да повдигнат духа у слабите и немощните, да им внушават твърдост във вярата.
Като любещ пастир и наставник епископ Дионисий употребявал всички усилия да държи бодро цялото си паство. Но излязла заповед и той да бъде заловен. Като научил за тая заповед, той чакал спокоен у дома си, да дойдат и да го вземат. Войници го търсили навсякъде, освен в дома му, като мислели, че св. Дионисий се е скрил някъде другаде. След известно време, придружен от група християни, отишъл извън града. Търсещите го войници го хванали и повели на разследване и смърт.
Ненадейно група непознати хора нападнали войниците, обърнала ги в бягство и освободила епископа и го отвели на безопасно място.
За епископ Дионисий останало неизвестно кои са тия хора, които го спасили за благото на Църквата, но те скрили себе си от погледа на историята.
След гонението светителят продължавал да се труди за Божията църква. Починал в 264 година. В историята той е известен под името свети Дионисий Велики.
Гласувайте за своите фаворити в конкурса „Кмет на годината“ ТУК
