На 25 юли Православната църква отдава почит към паметта на света Анна – това е денят на нейното Успение. Уникалността на втория празник през годината, посветен на света Анна, е продиктувана от едновременното преклонение пред живота (раждането) и смъртта. Откровено-дуалистичните настроения при използването на опозицията “живот-смърт” нерядко води до изместване на чисто богословските параметри на християнския религиозен обряд. В народните мито-поетични представи на българина света Анна се почита като покровителка на майнчинството, раждането и бременността – в характеристиките на християнската светица са налице реликтите на древни езически култове към Богинята-майка, което е красноречиво доказателство за наличието на приемственост и интеграция между културните пластове. Културният процес винаги е бил динамичен, а интеграцията между отделните култури – многопосочна.
В празничната обрядност, обслужваща деня на света Анна, са включени забрани за всякаква селскостопанска и домакинска работа – поради страх от трудна бременност и раждане. В чест на светицата и за предпазване на децата от болести се месят обредни хлябове (без мая) и се раздават за здраве.
Иконите на света Анна се обкичват с цветя и пред тях се оставят дарове. В някои етно-региони на територията на България жените и децата събират билки и лековити треви, характерни за сезона, изсушават ги и ги съхраняват през годината. С отвари от тях се прави ритуално къпане на децата за здраве и против различни болести. В Западна България се организират нощни бдения за опазване на нивите от посегателствата на “бродници”, “мамници”, “житомамници” и други жени, които по магически начин ограбват чуждото плодородие.
Според народния календар, Празникът в чест на света Анна е известен с името “Опърлия” и неговата ритуална обрядност е насочена главно към опазване на реколтата от пожари и природни бедствия. В Югозападна България се организира т.нар. “оброк” – празнична служба с правене на курбан, в който участват членовете на целия род. На празничната трапеза, освен курбана, задължително трябва да има свещи, варена пшеница (коливо), обредни хлябове и вино.
