Ако яйцата за Великден не са боядисани на велики четвъртък, то това се прави днес. Но в Северозапада това е длъжна да направи само най-старата жена в къщата. Останалите не трябва да и се месят в работата.
Първото яйце се боядисва в червено. С него се мажат бузките на децата за здраве, но то не се яде. Оставя се на иконата. С него някога бабите баели и лекували при болести, а някои и разваляли магии. След това се боядисват яйцата с другите бои. Преди век боядисвали яйцата само с природни багрила, а днес жените отново се връщат към тази практика. Ако сварените яйца се потапят в отвара от смрадлика, стават червени, в коприва – зелени, в ябълкови кори – жълти и т.н.
От край време в Севеорзапада се приготвят и т.н. перашки. Това са яйца, които са изрисувани с различни символи по черупката. Някои стават много красиви – с линии и шарки, смесват се няколко цвята бои. Тези яйца не се ядат – те са за гледане и за естетическа наслада. Пазят се дълго време след Великден. Обикновените боядисани яйца яли до Спасовден. Това е рисковано, тъй като до този празник има 40 дни.
След постите първото облажване става с яйце. Не може да се вкуси месо, ако постещият не е изял едно яйце.
Народните вярвания свързват яйцето с божествени сили. Някога то е било първата пролетна жертвена храна, която принасяли на боговете. Смятали, че щом яйцето се превръща в жив организъм, то съдържа непознати магически сили, от които човек може да се възползва.
На Великден в Северозапада и до днес си разменят боядисани яйца. Перашки се дават само на най-близките и скъпи хора. Защото тяхната украса говори за вътрешния мир на жената – за нейните мисли и чувства, за нейните естетически вкусове. На непознати и случайни гости се дават обикновено боядисани яйца.
