Денят на свети апостол Андрей, известен като Андреевден, в планинските села на Северозапада се празнува като Мечкин ден. На този ден някога омилостивявали мечките, които са били част от дивата природа на региона. И до днес археолози откриват кости на пещерни мечки, а ловци – следи от хищния звяр в горите край Белоградчик и Берковица. Един екземпляр на препарирана мечка може да се види в единствения природо-научен музей в Белоградчик и се показва като част от дивия свят на района.
На този ден жените ставали рано, за да сварят царевица. Мъжете я хвърляли в комина с думите: ”На ти, мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суровия, да не ядеш стоката и човеците!”. Денят е известен и като ден за почитане на семето, което трябва да наедрява и кълни. Затова в кукуруза за мечката слагали и други семена – боб, леща, грах, ечемик, просо и дори гръстено семе. Особено внимние одавали на младите булки, за да наедряват и раждат. В някои села наричат празника Едрей, защото от този ден денят започва да наедрява, а нощите да се скъсяват.
Днес денят е празник само на хората, които носят името Андрей. В Северозапада е известно и негово произходно – Дешо и Дешка, които също имат имен ден днес. Някога на този ден празнували и хора с имена Храбър, Храбрина, което идвало от безстрашието от мечките или победите над хищния звяр, когато при срещи с хора започвала борба за надмощие. Днес това име почти не се среща.
