В Северозапада някога наричали деня на баба Марта Летник. Смятали, че този ден е преходът от зима към лято, че настъпва топлото време. Затова образът на баба Марта е като на непостоянна жена – ту се смее, ту – плаче. Ако засипе сняг, народът казва – „Фучи Марто, пак на лято мирише.”
Първи март е един от най-обичаните народни празници. Църквата няма отношение към него, но народът го посреща с радост. Някога от рано сутринта на този ден поставяли червено платно над входните врати. Жените изнасяли дрехи и постелки на двора и ги изтупвали. Която не сторвала това, ще бере ядове с бълхи цяло лято, казват старите жени до днес. На 1 март не се пере и не се простират бели дрехи. Това се прави, за да не страдат посевите от слани и градушки.
Най-важният момент от народните обичаи е изработването на мартеници и закичването с тях на деца, моми, ергени, животни, плодни дървета. Те се носят дотогава, докато човекът види лястоивца, щъркел или цъфнало плодно дърво. Мартениците изработвали рано сутринта на 1 март, като усуквали червен и бял конец от вълна. Децата закичвали на китките или около врата. Момите слагали червено-белия символ по плитките си, а ергените – под пояса.Възрастните ги носят не ревера. Окичвали и домашните животни, и дръвчетата – за здраве и плодовитост.
За произхода на мартеницата има много легенди. Едни я свързват с времето на хан Аспарух, други – с настъпвнето на новата година. Истината е, че днес само българите са запазили този символ и близо 13 века се поздравяват с настъпването на пролетта.
В Северозапада жените-ръкоделки правят и по-сложни мартеници. Обикновената – от бял и червен цвят, не е единствената. По-красива е Седмошарицата. Тя се прави от 7 цвята и изобразява небесната дъга.
Имен ден празунват мъже и жени с имената Марта, Мартин, Мартен.
