Дни на отворените врати започват в Лопушанския манастир, съобщи игуменът му архимандрит Христодул. Инициативата се организира за първи път в нашата страна и цели повече хора не само да дойдат в светата обител, но и да се запознаят с живота на монасите. Ако на някой му хареса тяхното доброволно послушание, може да остане при тях. Братството ни се нуждае от повече служители, обясни игуменът.
У нас монасите са много малко, твърди отецът. “В румънските и сръбските манастири, в руските, братствата наброяват от 50 до 200 души. В българските се броим на пръсти. В Лопушанския сме двама – аз и брат Стилиян. Имаме и стажант дякон Захари, който скоро ще бъде ръкоположен за свещеник.” Някога братството на манстира е наброявало 50 души.
“Ако някой пожелае, то ще го приемем в братството за един ден. Той ще живее 24 часа с нас – като нас ще става в 3,30 за първите молитви, след утринната ще се захваща за работата, която и ние вършим. Копаене в градината, приготвяне на продуктите за кухнята. Поддръжката на чистотата в манастира също е наше дело. После приемаме посетители – кой иска да разгледа светата обител, на кой да прочетем молитва за здраве и успех. Малко свободно време имат монасите. И храната не е обилна. Има всичко в кухнята, но чревоугодничеството не е наше правило. Някои минават с кора хляб, други – с една риба.”
“Досега при нас са идвали мъже, които искат да станат монаси. Изкарват зимата, тъй като при нас храна има, на на пролетта казват – това не е за мен и си тръгват”, признава отец Христодул. “Всеки трябва да знае, че монашеството е доброволен отказ от охолен живот, от имущество, от светски удоволствия. Да служиш на вярата не е като да си чиновник.”
Игуменът е пример за тъкъв живот – няма и не ще да има имущество, изпълнява стриктно задълженията си, храни се малко. Но е заинтересован от съдбите на хората, които търсят помощ в манастира. Готов е по всяко време на денонощието да им прочете молитва, която да ги успокои и окрили. Лично той е привърженик на “незаспиващия манастир”. Имало е някога такъв манастир в Сирия, в който монасите по всяко време на денонощието са чели молитви. Спирали са само за литургиите и другите общи служби. Сменяли са се така, че по всяко време на денонощието някои да чете молитва.
Решилите да станат монаси за един ден също ще могат да четат молитви. На тяхно разположение в храма ще бъдат оставени всички богослужебни книги. Те няма да могат да четат тези молитви на други хора, да кръщават деца и да венчават. Но във всичко друго ще подражават на монасите. Ако на някой му хареса това, може да остане в братството, надява се отец Христодул.
Напоследък интересът към Лопушанския манастир, който се намира до село Георги Дамяново, нараства. Това е заради откритата в стена на храма зазидана икона на Богородица, която е на повече от 300 години. Била е спасена по този начин от изгаряне по време на потушаването на Чипровското въстание от 1688 година. През последните дни на постелка пред нея се появи силуетът на детски ръце. Пред нея много бездетни семейства и се молят за деца. По нова година килимчтета пред нея поставил мъж от София, който дощъл с жена си да и се помоли за рожба. Не дълго след това се появили детските ръце. Не е отпечатък на дете с мръсни ръце, не е рисунка на неизвестен художник. Това е появило се изображение върху самата тъкан, обяснява новото чудо отец Христодул.
Дните на отворените врати в манастира ще продължат до 31 август.
