Стартът на черешобера в Кюстендилско ще е в края на май. Аграрспециалистите прогнозират богата реколта от плододаващите в региона около 17 хил. декара. Коментират се добиви от около 6-7 хил. тона само за община Кюстендил, за региона – поне още 2-3 хил. тона. Но при КОВИД кризата кампанията ще е вероятно най-трудната досега, отбелязват местни змеделски производители. Кой ще бере черешите, как ще се спазват противоепидемиологичните мерки по самите градини и изкупуването, какви ще са изкупните цени, ще останат ли необрани череши в края на кампанията, коментират и се притесняват земеделските произовдители и кооперациите. Доста навреме дойде обявената от Министерството на земеделието и храните мярка, която да стимулира операторите за изкупуване, заготовка и преработка на българските череши. Както заяви министърът на земеделието Десислава Танева по време на среща с производители и преработватели на череши в България, проведена чрез видеоконферентна връзка, всички, които завишат изкупените количества от регистрирани земеделски производители и платят съответно продукцията, ще могат да получат финансово подпомагане на тон. Заради пандемията COVID-19 се очаква натиск върху пазара и намалено търсене. В тази ситуация е необходимо завишаване с около 30 % на изкупуване от операторите за заготовка за износ на прясна или консервирана череша,отбеляза министър Танева.
Много са въпросителните как на практика ще сработи тази мярка. И изобщо каква черешова кампания 2020 в Кюстендилско може да се прогнозира. по тези и други въпроси разговаряме с общинсикя съветник от Кюстендил, аграрен специалист, шеф на земеделската кооперация в с. Горна Козница Валери Йовев.
– Г-н Йовев, повечето производителите и изобщо хората, заети в черешовия бранш, адски са притеснени какво ще стане с тази реколта – дали ще се обере, дали ще се изкупи. Италианците, които от десетилетия изкупуват доходоносния плод в Кюстендилско – сега ги няма. И на Апенините е Covid пандемия. И точно в такъв момент се обяви тази правителствена идея, жест, да го наречем от Министреството на земеделието, да се субсидират преработвателите. Дали ще сработи това нещо?
– Това, което на прима виста се прочете първоначално по въпроса, е, че онези от преработвателите, които ще увеличат капацитета си с 30 %, ще получат субсидии. Какви ще са тези субсидии и как ще се определят – това е много интересен въпрос. Защото вариантът със субсидиите е човекът, предаващ на оня, който го изкупува, преработвателя така наречения, но той трябва да знае с какви пари евентуално държавата ще го дотира. Ако знае, че ще са 20 ст. на килограм отгоре, да ти даде 20 ст. Примерно. И допълнително или пък да ги раздели между него и теб тези 10 ст. Защото там се казва – онези, които имат изкупени повече от 30 % спрямо миналата година. Сещате се, че като тръгне кампанията юни месец, никой не знае колко ще има в края на юни. Т.е. той няма да знае с какви пари ще разполага евентуално така, че неговото производство ще може да бъде субсидирано. Затова мисля, че с това нещо се слага малко каруцата пред коня. Защото – ако се смята, когато приключи кампанията и се вземат счетоводните документи на фирмите и да се види, коя фирма има повече от 30 % и на нея да се даде, това нали знаете, че ще е малко след дъжд качулка.
– Значи мярката, може и да не сработи, така ли?
– Механизмът, както е посочено, това, което четем, е, че онези, които имат 30 % повече изкупена продукция ще бъдат подпомогнати. Те ще разберат, че тази продукция е 30 % повече в края на юли. А в началото на юни никой няма да знае кой колко череши ще изкупи. Така, че никой не може да разчита или пък ако се разчита на добрата воля да кажем правителството, онзи който купи повече от 30 % ще бъде субсидиран с 50 ст., примерно казано. И всеки да си прави сметка от преработвателите. Защото в крайна сметка основните документи са при тях.
– Какво предлагате?
– Трябва да се изчисти, да се избистри това при самата кампания. Ако това нещо сработи, да кажем още в самото начало, а да не е накрая на кампанията, ще има ефект. Защото самите преработватели ще си направят ангажиментите, например оня, който е купил 1000 тона, ще купи още, да кажем, още 300 тона, за да му станат 1300 тона, т.е. 30 % повече. Но другият момент, който мен ме притеснява е, че всеки един от преработвателите има сключени клаузи и договори с по-следващи преработватели или крайни клиенти. Така, че за мен ще е малко интересно да видя как е, ако съм сключил договор за 1000 тона, ще купя 1300, защото за тези 300 тона, минимум по 1.20 – 1.30 ст., ще ми трябват още 300-400 хиляди лева. Ако съм преработвател, говорим хипотетично. Т.е. може да имаш желание да купиш 30 % повече, ама ако нямаш финансови възможности? Всеки е направил някакви разчети. Купуването на продукция от преработвателите е свързано с реализирането на тази продукция. Т.е. преработвателят, когато купи 1000 тона череши и ги преработи – няма значение в какъв продукт, знае, че тази продукция ще бъде реализирана там, там, там и там. Ако ние сега го караме изкуствено да се завиши с 30 % изкупуването на продукцията, то трябва и с 30 % да увеличи и продажбите. А къде ще направи тази продажба, ами ако няма договори?
– Тръгваме от най-ниското ниво. А собствениците на градини, производителите как трябва да действат? Сега, преработвателите са едно. Но тези отдолу, които реално започват прибирането на реколтата, кой ще я бере, как ще става?
– Това не може да ти го каже никой. И който ти го каже, почва да ти развива някакви теории. Или нищо не разбира от земеделие, или изказването му е един вид фантасмагория. Защото, първо, с така наречените „берачи“ в момента виждате каква е стагнацията с придвижването на хората. А пък, не дай си Боже, да се открие зараза в някаква от така наречените „групи берачи“, защото те пък идват на групи по 50, 60, по 100 човека. Има колеги, които викат и по повече хора. И един от тези берачи да покаже симптоми и всичките да ги сложат под карантина, това означава, че всичко отива по дяволите. Т.е. големи групи берачи е практически невъзможно да са на едно място. Другият момент е с така наречените сдружения, които в момента в Кюстендилско има само едно. Имаме някои контакти с тях и съм разговарял. И при тях проблемът с берачите съществува. Но и с реализацията съществува. Защото няма какво да си говорим, тука се насадиха в района на Кюстендил много градини. Не сме само ние. Като почнеш от Айтос, минеш през Пловдивското поле дори и през Северна България, Казанлъшкото. И тази стихийност, която никой не я отчете за свръхпроизводство, в един момент, както почнаха да изкореняват розите и лавандулата, да не стане същото и при черешите. При стагнация няма какво да правиш продукцията. Моята прогноза е, че между 30 и 50 % продукцията ще си остане по дърветата.
– Италианците, основните "играчи" – изкупватели в Кюстендилско от десетилетия, ще ги има ли пак?
– Италианците ги е имало винаги и пак ще си ги има. Те са направили доста големи инвестиции и няма къде да ходят, тук ще са. Но въпросът е дали ще имат финансови възможности и капацитет да изкупуват. На този етап казват, че ще изкупуват, но понеже сме участвали в много такива кампании и винаги са били с обещания и т.н. Така, че – предстои да видим. Но, знаете след това, като почне самата кампания – „ранната череша не я искаме, тази ни е много дребна, тази ни е много едра, тази е много тъмна, онази е еди-каква си, в тази има червеи…“ и т.н. И се получава някакъв омагьосан кръг, в който да не знаеш къде и как да си подбереш така нещата. Един ден се бере жълта, на другия ден искаме тъмна, на третия ден "не я искаме тъмната, много ни е тъмна"… И в зависимост от това хората масово не знаят какво да правят. И когато няма и информация, се щурат, събират берачи, берат и в крайна сметка се чудят къде да предават продукцията. Изкупува се на ниски цени и хората се обезверяват и така.
– А реколтата е добра.
– Реколта за нашия район е добра. По сведения на колеги има поражения в други части на страната. И аз мисля, че това може да ни изиграе добра роля за нас, ако наистина там между 50 и 60 % от реколтата е унищожена, вероятно от измръзване. Но да не забравяме градушките, защото тук е имало такива години, в които мине градушка точно в зазряването на плодовете в началото и средата на юни и се получават много неудачи. Но ако приемем, че всичко е нормално, годината ще бъде нормална откъм реколта. Откъм реализация мисля, че ще бъде пак нещо средно.
– Тук, на местно ниво, какви са преработвателните мощности? Има ли достатъчно фирми, които преработват?
– По принцип има. Италианската фирма в Копиловци има голям капацитет. Но пак го казвам, въпросът е дали имат квота?
– Италианците са обявили, че са пълни халетата им и не могат да "залеждат" с още?
– Това за пълните халета се говори 4-5 месеца. Че имат череша от миналата година и не са я преработили, т.е. не са я изтеглили да я продадат. Това е едното. И имаме две сушилни, но техните капацитети са по 20-30 тона на ден, което за района е нищо. И това е. Има хора, които изкупуват череши и ги пращат в Пловдив. Но вече въпросът е дали долу ще има череши или няма да има.
– Все си пожелаваме, звучи в пожелателен тон, държавата да помага, Как да помага?
– Държавата не може за помогне с нищо. Абсолютно с нищо не може да помогне. Това, което го прави министърката, е или капка в морето, или няма да сработи. И по съм сигурен и убеден, че няма да сработи, ако няма ясни правила. Защото се касае за пари, става въпрос за много пари. Ако приемем, че тука имаме около 7-8 хиляди декара плододаващи череши, горе-долу това са около 7-8 000, даже 10 хиляди тона череши. Представете си ги по 1 лв., това са 10 милиона само за черешите, само за Кюстендил. Които пари някой трябва да извади, да ги даде на производителите. Аз не виждам при тази стагнация, при това нещо, кой ще има тази финансова възможност. И как държавата може да се намеси? Под никаква форма не може да се намеси. Това са някакви такива козметични опити да се тушира напрежението, което още не е започнало, но витае. Политиците се опитват на този етап да тушират нещо, което още не се е случило, но след един месец ще се случи.
– Значи да очакваме и провали?
– Не съм оптимист. Винаги съм бил оптимист по отношение на реализиране на продукция, по отношение на пазар и на други неща, но сега в момента в тази стагнация няма как да съм оптимист. Защото виждам какво витае във въздуха. Във въздуха витае несигурност, във въздуха витае нерешителност. Просто няма как да станат нещата така, че да се получат. Ще се получи свръх предлагане, много малко търсене, много нерви, разправии и не на последно място разочарование в много от хората. Защото за по-голямата част от тези, които в момента обработват черешите, това им е, може да се каже, един от основните доходи за годината. И всеки разчита на тези череши (за парите, в които е вложил). Не е оня момент на раздаване на трайните насаждения. Тогава някой има череши, някой няма череши. Тая година има череши – отиваш, береш. Догодина няма череши, не береш. Влагаш нещо малко, може да не вложиш нищо, получаваш нещо малко и т.н. Сега в момента на терен са онези истинските земеделски производители, които влагат доста средства и доста пари и разчитат на тези череши за нещо като основен източник на доходи. Ще видим какво се стане.
