В съвременна България, една съвременна фирма всяка година отбелязва деня на доброволческия труд, вършейки добри дела. Най-често хората от екипа в Бургас почистват плажната ивица на града. Просто така – защото обичат нашият общ дом и намират смисъл в това да правят нещо добро за страната, населението и гостите й, разказва сайтът uspelite.com.
Годината е 2016, а Светлана, Красимира, Красимир, Здравко, Димо, Тодор, Пламен, Георги, Димитър, Васил, Евгени и Петър, изгарят от желание да направят нещо различно. Точно както се случват вълшебствата. Краси предлага на останалата част от хората да направят нещо добро за Помощното училище, намиращо се до Централната автобусна спирка в Бургас – едно запустяло, сиво, неприветливо и неподходящо за деца място. Място, което проектът „Интегриран градски траспорт” осъкатява и превръща в поредната дупка, забравена от света. Но този път училищна.
Всички изпадат в невиждана еуфория. Не знаят какво да направят, но знаят, че ще променят това училище. Светла (сякаш родителите на момичето са знаели как да я кръстят) отива при директорката и разпитва как биха могли да помогнат. Отговорът е тъжен – хората използват двора на учебното заведение и пространствата в задната част за тоалетна и да си хвърлят отпадъците. Да се изчисти е почти невъзможно.
Училищната психоложка вметва в разговора с нотка на безсилие: „Мислехме да правим нещо с едни гуми, ама нищо не стана“. И БУМ – идеята се ражда!
Светла почти без дъх споделя на останалите ангели, че могат да направят от нищо – нещо, използвайки стари автомобилни гуми. Еуфорията е заразна, отговорността голяма – проваляйки се, много детски сърца ще бъдат разочаровани. Точно по тази причина не казват на никого плановете си. Само, че ще има промяна.
В свободното си време всеки носи материали и прави каквото може – бои, четки, работата е безспирна. Спорове се пораждат с една-единствена цел: да се изпипа всеки детайл. Така се появяват кладенци, калинки, дъга от цветове, форми и цветя.
За да бъде всичко завършено, оборудват един микробус със повече от 30 чувала пръст. Решават да посипят фигурките, за да не ги отнеме никой от децата. С тях идва и радостта! Щом се появяват с гумените подаръци, училището грейва! Сивотата става пъстрота, гумите – изкуство, а мрачните лица на всички са озарени с усмивки. Но най-важното – всички получаваме урок. Вече знаем, че винаги ще има сиви дни и сиви хора, но щипка задружност, доза желание и малко четчици с боя могат да променят света ни.
Светлана, Красимира, Красимир, Здравко, Димо, Тодор, Пламен, Георги, Димитър, Васил, Евгени и Петър – заради такива хора си заслужава човек да се бори. От такива хора трябва да се учим! Те доказаха, че понякога, за да се случват вълшебствата, трябва просто да бъдеш човек!
Доброто обаче е заразно! Промяната не спира дотук. Учителка от още едно училище е потърсила тези мъже и жени, а те единодушно решават, че ще помогнат и тяхният училищен двор да заблести. В Стокхолм също ще се търсят гуми, защото училище ще украси двора си по примера на хората от Бургас. И така историята на едно добро дело става приказка от добрини.
Източник: uspelite.com
