Двама от най-великите тенори за всички времена – Пласидо Доминго и Хосе Карерас са били врагове. Всичко започва през 1984 г., когато те се карат ожесточено заради политическите настроения в страната. Стига се дотам, че дори в договорите, които певците сключват, има клауза, че в която и да е държава да се провежда концерт, всеки от тях ще пее само, ако другият не бъде поканен.
През 1987 г. Карерас се разболява тежко и му е поставена диагноза левкемия. Парите обаче постепенно свършват и той научава за фондация в Мадрид, чиято дейност е насочена към подпомагане на хора с левкемия. Не сле дълго той побеждава болестта, но когато се запознава с документите, с изненада установява, че Пласидо Доминго е основател на „Хермоза“, основен спонсор и президент. Карерас също научава, че тази фондация е създадена от самото начало специално за подкрепа на болния певец. Пласидо Доминго пожелава да остане анонимен, защото не иска да обиди чувствата на Карерас, който никога не би се обърнал за помощ към врага си.
На един концерт в Мадрид Хосе Карерас прекъсва изпълнението си и смирено коленичи в краката на Доминго, моли го за прошка пред всички и му благодари. Пласидо го вдига и го прегръща. Това е началото на едно прекрасно приятелство между двама велики певци. Когато репортер пита Пласидо Доминго защо създава фондация „Хермоза“ за своя враг и удължава живота на единствения изпълнител, който може да се сравнява с него, отговорът е кратък и категоричен: „Защото не можем да загубим такъв глас …“
13 месеца лекарите се борят за живота на Карерас. С помощта на много сложна апаратура тъканите на костния мозък на тенора са изчистени от раковите клетки. Здравите стволови клетки са съхранени и замразени и след проведената му химиотерапия отново са присадени на Карерас. Купищата лекарства, които тенорът гълта години наред, и няколкото процедури на химиотерапия, които са му провеждани през годините, придават на лицето му жълтеникаво-сив, нездрав цвят.
Половин година след операцията той изнася концерт. Билетите за него се изкупуват за по-малко от ден. А само след няколко години Хосе Карерас става съавтор на най-успешния проект за класическа музика в историята на концерта “Тримата тенори”, който се изпълнява под Айфеловата кула. Концертът на Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас е посветен на току-що завършилото световното първенство по футбол в Париж, защото и тримата музикални титани са страстни почитатели на футбола. Концертът продължава няколко часа. Теглото само на нотите за оркестъра е 22 килограма…
Когато Карерас оздравява, той учредява Международен фонд за борба с левкемията, а също и Испанска асоциация за изследване на костния мозък. Една трета от своите хонорар и големият оперен певец дава за борба със страшната болест, която едва не му отнема живота.
Какво му помага да не се предаде, да не се отчае, когато се намира на границата между живота и смъртта? На този въпрос самият Карерас отговаря така: “Огромната помощ и подкрепа на хората от цял свят. Операцията ми бе извършена в САЩ и местната поща буквално бе засипана от писма с пожелания за по-скорошното ми оздравяване. Аз четях тези писма и разбирах, че хиляди хора по света се молят за мен, както биха се молили за член на своето семейство. Монсерат Кабайе, Лучано Павароти и Пласидо Доминго изнасяха концерти и изпращаха всичките си хонорари за моето лечение. Аз оживях благодарение на семейството си, на прекрасните ми приятели и на стотиците хиляди поклонници. А освен това в най-страшните моменти ми помагаше да не се отчая музиката на великия руски композитор Рахманинов. И по-рано слушах неговите произведения, но по време на боледуването ми неговата музика се превърна за мен в сила, в победа, в откровение.
