На среща в Министерски съвет представители на бизнеса, правителството и синдикатите сключиха важни споразумения. Резултатите от разговорите бяха представени на пресконференция от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, председателят на АИКБ Васил Велев, вицепремиерът Марияна Николова, министрите на енергетиката и на икономиката Теменужка Петкова и Емил Караниколов и президента на КНСБ Пламен Димитров. Изработени са решения по пакет от антикризисни мерки, каза вицепремиерът Марияна Николова.
Като "историческо" Домусчиев определи тристранното споразумение. "Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавкатите. Успяхме да постигнем консенсус по много теми, направихме компромиси за много неща – нещо, което мисля, че не е правено в България", заяви председателят на КРИБ. Той обясни, че всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното социално партньорство, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи.
"Тук са приоритетите за абсолютно всичко, което трябва да се случи в рамките на следващите 6 месеца, за да създадем добра среда за правене на бизнес. Това тристранно споразумение има сериозно значение за преодоляване на кризата, която породи коронавирусът", напомни още председателят на КРИБ.
Предприемачът изреди договорените мерки за подобряване на бизнес средата и икономиката, които са в първия раздел на споразумението. В него е акцентирано на приемането ни в Шенген, в Европейския банков съюз, на борбата със сивата икономиката, корупцията и картелите. Извежда се още административната реформа, насърчаването на ивнестиции в изоставащите райони на страната, както и поставяне на ударението върху нова индустриална политика, нова родна индустрия, отрасли на производства с предимства, иновации и висока добавена стойност. Бизнесът държи още на ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на административното регулиране и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие, облекчаване на процедурите на свързване на предприятията към мрежовите структури, като ВиК, например – все мерки, което посочени в споразумението.
Важно място в документа се отделя на енергетиката – сектор, където високите цени през последната година сериозно затормозяваха работодателите.
Петкова благодари на социалните партньори за конструктивния диалог и допълни, че от това как ще се развива енергетиката, зависи доколко конкурентоспособен ще бъде българският бизнес. Енергийният министър каза още, че партньорите са се договорили за разработването на Маришкия басейн, тъй като функционирането му е важно не само за енергийната, а и за националната ни сигурност.
"Другата важна тема беше пълната либерализация на пазара на електроенергия. България е една от последните държави членки на ЕС, която не е направила това напълно. Сега се договорихме това да стане факт и да се извърши на няколко фази – първо на пазара на едро, а след това – и на пазара на дребно”, обясни Петкова. Тя каза още, че т.нар. "зелена сделка” също е тема, по която кабинетът ще работи със социалните си партньори. Предвижда се Европейската комисия да насочи сериозен финансов ресурс към страните членки с оглед изпълнението на сделката.
"Това споразумение е със статут на национални приоритети – това са работниците, това са работодателите, това е правителството. Бизнес, икономика, социална защита, зелената сделка, енергетика, образование, демография, един голям комплекс от мерки", обобщи министърът на икономиката Емил Караниколов.
"И синдикатите, и работодателите направиха поне по един компромис – някои от тях сериозни", разкри още Караниколов.
Сред тях особено чувствителен и за двете страни е отстъпката на работодателите за болничните. Най-големият компромис, направен от работодателите, е, че 3-те дни болнични продължават да се плащат от тях, а синдикатите отстъпиха от искането да не се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината, обясни социалният министър Деница Сачева.
