Трябва да следваме глобалните тенденции особено когато говорим за образование, а не да мерим в матриците на добре познатото старо. Нужно е да го форматрираме в предизвикателствата на новия ден. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев на националната конференция „Образование и труд – локални проблеми, глобални решения”, която тече в момента в столичния хотел „Маринела”, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), списание „Икономика“, вестник „24 часа“ и Kmeta.bg.
„Продуктът от днес ще излезе на пазара на труда след 5 г. Ако мерим образователните цели спрямо изискванията на днешния ден ще сме с 6 или 7 години назад в най-добрия случай. Ако има проблеми на пазара на труда, те не са само на терена на бизнеса. Да говорим, че държавата е единствено отговорна, също не е правилно”, каза Дончев.
„Бъдещето през последните години идва много бързо. Когато увеличиш скоростта, обърнеш внимание как теренът се свива, скоростта започва да те притеснява. Отмина времето на спокойния ход на технологичната еволюция. Сега можем да предполагаме само какъв ще е светът след 10 г. – роботизация, изкуствен интелект. Колко професии щели да изчезнат? Готвим ли се, адаптираме ли сферата на образованието? Технологичната революция ще разтърси пазара на труда и то до 10 г. Предначертан път няма. Рецептата не е и в прилагането на чуждия опит. Прогнозата ми е, че класическото разделение висше образование, магистратура, докторантура ще бъде неадекватна, ще се премине към по-гъвкави форми на подготовка и образование. Миграцията от една професия в друга, за да си конкурентен ще е важна”, каза вицепремиерът.
По думите му на фона на конкурирането изпускаме битката за кръв и качествен човешки ресурс. „Важно е каква заетост се предлага и какво възнаграждение на пазара на труда. Инфраструктура, сигурност, публични услуги – също са важни. Нямаме друг избор освен да се опитаме да сме конкурентни в тази борба за квалифицирана работна сила, която дава добавена стойност за икономиката. Ако искаме да сме конкурентни, гравитационен център, който да задържа хора, трябва да се борим и да привличаме нови хора”, посочи Дончев.
Той каза, че България е сред еврочленките е с висок процент от младежи, които нито работят, нито учат – близо 167 760 човека. „Имаме поне едно загубено поколение от прехода. Поколение, за което успехът не е свързан с усилия, а е въпрос на късмет. В днешно време е напълно възможно 20-годишен човек да не работи, а да има нов телефон и да обикаля кафенетата, докато в средата на 70-те щеше да умре от глад. Трябва да направи невъзможни алтернативите”, каза Дончев.
Според него дигитализацията на учебния процес е важна, а също и придобиването на дигитални умения, колкото да четеш и да пишеш. „Децата трябва да учат всички базисни дисциплини и да се докоснат до базисните науки. Да вкараме достатъчно знания и умения как функционира светът. Трябва да знаем към кого да се обърнем, когато имаме проблем, например при дупка на пътя. Базисна административна и гражданска грамотност трябва да се възпитава. Счетоводство, данъци, наемане на човек – тези умения не трябва да се усвояват, копирайки другите. Да си предприемач, да рискуваш, трябва да е ценност. Но понякога не е, за съжаление. Поколението от 90-те свързва успеха с тарикатлък. Обществото трябва да следва алгоритъма усилие – успех”, каза Дончев.
Снимка: Красимир Свраков
