[wzslider]
Спортният клуб по кану-каяк „Спорт за теб и мен“ е единственият, който участва на състезания в Пекин
Oсвен физическа активност и дисциплина спортът е и страст. При това огромна. За тези, които практикуват дадена дисциплина редовно, тя се е превърнала във въздуха и водата. Със същата емоция функционира и детско-юношеската школа на спортния клуб по кану-каяк „Спорт за теб и мен“.
Основаният преди 5 години от бившия ни състезател Станислав Стоичков отбор е млад, на фона на утвърдените школи, но вече може да се похвали с множество успехи у нас и в чужбина.
Клубът е единственият в България, който тренира с лодка дракон, с която участва на традиционното състезание в Пекин, Китай. И не само това – през миналата година родните гребци завършиха на първо място. Но успехите на големите не значат нищо за бъдещето на тима без такива от страна на малките. Над 40 деца и юноши, от които осем учат в софийското спортно училище, се подготвят под ръководството на младата Красимира Стойчева. Тя е само на 25, но вече е успяла да създаде национал на страната ни във възрастова група „Юноши – старша“. Треньор е от едва 16-годишна, когато тежка контузия почти я изважда от активния спорт. Въпреки травмите и ангажиментите с децата тя продължава да се състезава.
На язовир „Панчарево“ клубът има само един хангар – мястото за всички лодки едва стига. Децата обаче пренебрегват неудобствата, а на родителите не се налага да разтварят портфейлите. Клубът не събира членска такса, лодките и греблата са осигурени.
Екипът на в. „КМЕТА.bg“ гостува на децата от школата точно ден преди междуградско първенство на 1500 м. Въпреки това напрежение не се усеща. „Ако не им харесва, няма да гребат. Стремя се да обърна внимание индивидуално на всеки. Като майка съм им, все казвам „децата ми“. И е нормално – те прекарват повече време с мен, отколкото с родителите си. Затова когато някой извика „Тренер!“, трябва да съм там“, казва ни Красимира. За нея най-важно е да съхрани желанието и страстта на малките към този спорт. „Има спортисти – такива, които се занимават редовно с даден спорт, и състезатели – тези от тях, които се стремят винаги да са първи. Затова се целя първо да ги направя спортисти, да заобичат спорта. Чак след това искам от тях да се натиснат, да дадат още повече от себе си. Така или иначе когато вече са спортисти, те сами изискват все повече от себе си“, разказва треньорът в детско-юношеската школа на „Спорт за теб и мен“.
Красимира работи по „унгарския метод“, при който на децата първо се създава хубава атмосфера. „В Унгария взимат деца на по 7-8 години и ги пускат да си играят във водата с обезопасени лодки или около канала. Тук идват и вече по-големи, някои от тях са опитали алкохол и цигари и става много трудно да ги накарам да се влюбят в спорта, но успявам. Тази година едно момче на два пъти се отказваше и после сам се връщаше.
Преди състезания пък питам всеки един в коя дисциплина иска да участва и с кого, ако говорим за двойки. Така децата не чувстват натиск, те така или иначе са напрегнати и мислят за хиляди неща, все още опознават света, а нашият спорт изисква много концентрация, защото техниката е изключително трудна“, казва ни тя. „Ако не им се тренира днес, просто ги оставям да правят каквото искат – дали ще тичат, дали ще скачат, стига да им е приятно, нямам против. Целта е те сами да поискат да гребат, не да ги натискам“, разказва Краси. „Уча ги да не се обиждат, само ако нарушат това мое искане, си позволявам да ги накажа с лицеви опори пред хангара“, казва треньорката на школата.
Красимира иска тази година да изпрати поне един състезател за Европейското за деца и юноши, но вярва, че може да са и повече. Вярва и че след 5 години ще има трима юноши, три девойки и трима кануисти в националния отбор и се надява на поне един състезател в едноместна лодка на Световно. Мечтае силно някой от нейните състезатели да успее да спечели квота за Олимпиадата в Токио през 2020 г.
Докато екипът ни наблюдаваше тренировката, лодката на едно от децата се обърна. В миг Красимира се качи на моторницата, за да извади от водата Весела. Тя е на 13, учи в спортното училище и дори е в Олимпийското звено на школото. Тренира от 2 години, а през миналата, само с година тренировки, стига до златото от Републиканското първенство за деца до 14 години. У Краси обаче няма поводи за притеснение въпреки неприятната случка: „Гордея се с всеки независимо дали е първи или последен. На всеки се случва да няма ден. Не съжалявам, че съм треньор тук. Моите деца са… мои деца“.
