На днешния ден се навършват 80 години от рождението на Брус Лий – артистичен псевдоним на американския и хонконгски киноактьор Лий Юен Кам, смятан от мнозина за най-великата и най-влиятелна личност в бойните изкуства през 20-и век.
Роден в Сан Франциско на 27 ноември 1940 г. (година на Дракона) по време на американски гастроли на родителите му актьори от Хонконг. Майка му Грейс Лий е с майка китайка и баща германец, и когато ражда, дава на своя втори син името Лий Юен Кам (в превод означава „Защитник на Сан Франциско“). Живеят сами в Хонгконг, защото баща му Ли Хой Чен, звезда на Кантонската опера, често играе в театрите в китайския квартал в Ню Йорк, докато семейството му е на около 5000 мили.
За първи път Брус се снима още като бебе в „Момчето от Голдън Гейт“ (1941 г.). Трудно е да се изброят всички филми, в които той участва като дете заедно с родителите си, но първият филм, в който играе главната роля, е „Началото на едно момче“. Макар че родителите му следят да се снима в киното само през ваканциите, знанията на младия Брус са твърде объркани и носят белезите от смяната на много училища. Спокойната и охолна семейна обстановка не задоволява младия човек и той проявява особен интерес към улицата и подземния свят. Властен по природа, той обича да се налага като шеф на уличните групи, където споровете често се разрешават с юмруци.
На 18-годишна възраст Брус Лий заминава за САЩ, по времето, когато неговият първи филм „Сирачето Ах-Сам“ му спечелва известен авторитет в Хонконг. Първите му години там са трудни – студент по философия във Вашингтонския университет в Сиатъл, сервитьор в кафене и преподавател по кунг фу и карате. През 1964 г. се жени за Линда, която му ражда 2 деца – бъдещите киноактьори Брендън и Шенън.
На шампионат по карате в Лонг Бийч тв продуцентът Уилям Дозиър забелязва Брус. Тогава Лий е ръкводител на школа по карате, в която се обучават филмови звезди, между които Стийв Маккуин и Джеймс Кобърн. Договорът е сключен и младият азиатец играе главна роля в тв сериал „Зеленият стършел“ (1965 – 1967).
По време на турне в Хонконг Брус Лий се запознава с продуцента Реймънд Чоу. Убеден, че успехът му в САЩ е само въпрос на време, той отказва всякакви договори. През 1971 г., уморен да чака покана от Холивуд, се съгласява да участва в „Големият шеф“, чийто продуцент е Чоу. Този филм се радва на касов успех в Далечния изток. Тогава той се завръща в Хонконг и снима „Яростта да победиш“. Следва още по-голям успех. Така става и с третия филм „Яростта на Дракона“. Интересът към него в Холивуд нараства и по всяка вероятност жадуваният успех се очаква да дойде след четвъртия му хонгконгски филм „Операция Дракон“.
На 10 май 1973 г. при дублаж на филма актьорът получава последователно 2 припадъка. Веднага го пренасят в болница в Хонконг, където изследванията установяват, че „нещо в мозъка не е наред“. Подробните изследвания не донасят нищо конкретно и той продължава работата си в киното. На 20 юли актьорът има среща с продуцента Реймънд Шоу в дома на актрисата Бети Тинг-Пей, за да обсъдят сценария за новия филм „Смъртоносната игра“. Брус започва да се оплаква от главоболие. „Дадох му таблетка еквадзежик, лекарство против главоболие“ – си спомня Бети. – „След това Брус отиде да си полегне в спалнята.“ Няколко часа по-късно той продължава да спи и не реагира, дори когато Шоу се опитва да го събуди с леки плесници. Извикват лекар, който установява смъртта на актьора. Часът е 21,45.
В протокола от аутопсията се споменава за следи от канабис в стомаха на актьора, но се добавя, че този лек наркотик, който би могъл да се сравни по ефект с чая, не е могъл да причини смъртта. В стомаха на Брус Лий е намерено единствено съдържанието на таблетката еквадзежик. Протоколът заключава, че Брус не е починал нито от отравяне, нито от мозъчен кръвоизлив, тъй като няма спукани кръвоносни съдове, а от едема, дължаща се на свръхчувствителността му към съставка на погълнатото лекарство.
Направени са му 2 погребални церемонии – в Хонконг, за семейството му, където се събират около 30 000 души, и в Сиатъл, където актьорът е погребан на тревист хълм срещу езерото Вашингтон – неговото любимо място за отмора.
В Сиатъл Джеймс Кобърн произнася надгробна реч, а сред присъстващите е Стийв Маккуин. Американският актьор казва: „Сбогом, братко. За мен бе чест да споделя с теб този кратък период от времето и историята. Като приятел и учител ти успя да обединиш в едно у мен физиката, духа и психиката.“ След тези кратки думи той хвърля белите ръкавици, с които е носил ковчега. С шепата азиатска пръст, донесена от Хонконг, приключва земният живот на Малкия дракон и започва легендата за него.
