Възможно е в непроучената зона на Небет тепе на върха на Стария град в Пловдив да бъдат открити остатъци от монетарница на тракийски цар. Предположението е на директора на Регионалния археологически музей в Пловдив Костадин Кисьов.
Тракийският град Пулпудева е започнал да сече монети между III и II век преди Христа – времето, след като Филип и Александър Македонски вече са минали през древното селище. През 80-те години на ХХ век на Небет тепе е открито съоръжение с гранобитен олтар, в който има отпечатъци на монети с инсигни на царска власт – от едната страна Херакъл, а от другата – свещеният бик.
През този исторически период право да сече монети е имал единствено царят. Всичко това дава основание на специалистите да се надяват да открият монетарница на одриския цар, чието име не се е запазило през вековете. При различни изкопи на територията на Пловдив през последните години са открити около 20-30 такива монети, което показва, че някъде е имало монетарница.
Според Кисьов най-логично е тя да се е намирала в зоната на Небет тепе, където е бил дворецът на царя. От този дворец обаче не се е съхранило нищо до наши дни, но затова пък мястото крие много и различни културни пластове, които предстои да бъдат разкрити. Археологическите проучвания на Небет тепе започнаха днес със символична първа копка, която направиха кметът Иван Тотев и ръководителят на разкопките София Христева.
През последните няколко години темата “Небет тепе” стана повод за публичен дебат във връзка с това какви са намеренията на Общината за тази територия. Според кмета Тотев вече е време на Небет тепе да се погледне по нов начин, като завършек на всички маршрути в Стария град и с прекрасната гледка, която се открива към Пловдив. Всеки опит да бъде направено обаче нещо тук, стига да разнопосочни мнения, тъй като разкопките, извършвани на обекта още от началото на ХХ век, не дават сериозна основа за аргументирано говорене.
Община Пловдив заедно с Регионалния археологически музей избира варианта да се върви стъпка по стъпка, за да се изясни какви точно археологически и културни пластове има на Небет тепе и да се реши как те да бъдат реставрирани и експонирани. Миналата година бе направено геофизично заснемане на структурите, което даде възможност да се идентифицират местата на евентуалните проучвания.
Набелязани бяха три зони. Едната зона е около водохранилището, където никога не са правени проучвания. Измерванията, които имат прогнозна стойност, трябва да бъдат проверени при разкопки. Предстои да се установи дали водохранилището действително е представлявало кула, както твърдят някои изследователи, или не. Акое имало кула, би трябвало в зоната около основата да бъдат намерени части от нея, категоричен е Кисьов.
Другата зона е около останките от каменните зидове, затрупани през годините. Необходимо е да се разкрие цялата фортификация, за да може да се експонират зидовете в цялост. От източната страна, откъм заведението “Рахат тепе”, има изцяло запазена стена, която продължава във височина до 3-4 метра до гърба на Етнографския музей. Тази зона също трябва да бъде включена в бъдещ проект за експониране и социализация.
В центъра на обществените обсъждания бе и създаването на документация. Затова наред с проучването, което продължава и в момента, се “избистря” историята на Небет тепе и на всички културни пластове. В миналото на Небет тепе са правени разкопки”на парче”, работили са много хора, които обаче не са оставили необходимата документация.
“Работата би могла да се усложни от гледна точка на обема”, коментира още Кисьов. Той припомни, че през последните години Античният стадион вече е във вид на истински туристически обект, в момента се работи по Голямата базилика, която след една-две години ще е едно от бижутата на Пловдив. Остават Небет тепе и Източната порта като части от древния Филипопол, които трябва да бъдат реставрирани.
Специалистите се надяват до края на този археологически сезон да има пълна яснота за това какво точно се крие под Небет тепе. През пролетта на следващата година ще може да започне и дебат за това как да бъде социализиран обектът, така че да бъде наистина привлекателен за хилядите посетители на Стария град. Сондажното проучване, което е началото на дългия процес на разкриване на целия обект и всички съоръжения върху Небет тепе, се финансира с 50 хил. лева от бюджета на общината.