Във вековната гора Хачука, северно от Варна, някъде край Аладжа манастир, в каменен гроб-легло лежи митичният Рим папа. Наричат го още Имри поп, а още по-ранното му име е Урум папаз (което в превод от турски означава ромейски, или християнски свещеник). Всяка пролет той се буди и пита първия срещнат: „Има ли на Хачуката пръчки за каране на коне? Жените раждат ли още и телят ли се кравите?“. Чуе ли утвърдителен отговор, казва: „Има още време“ и изчезва също тъй внезапно, както се е появил.
Това е най-разпространеният вариант на легендата за покровителя на вдълбания в скалите средновековен манастир, обитаван докъм ХV – ХVІ в. от монаси исихасти. Информацията за нея дължим на братята Карел и Хермин Шкорпил и сътрудниците на Варненското археологическо дружество, които още преди 100 г. обикалят околностите и записват всички предания, които местните хора споделят.
Според едни Рим папа пазел съкровища, скрити в тайни подземия. Други го свързват с ранновизантийско укрепление на около 500 м от манастира. В някои от легендите той предупреждава, че ако гората и манастирът изчезнат, това ще е краят на света.
„Самият аз научих за легендата от една американка, която я беше чела в пътеводител, издаден през 1971 г. в Ню Йорк“, разказва дългогодишният уредник на музея Валери Кинов. Случило се скоро след като започнал работа тук през 1990 г. Пред музея продавали сувенирни фигурки. Жената посочила една и попитала „Това Рим папа ли е?“, а уредникът й отговорил с въпрос: „Кой е Рим папа?“.
Валери Кинов е завършил история с профил археология в Софийския университет, но от студентските си години се интересува от приказните сюжети, от нестандартните трактовки на историческата истина. В домашната си библиотека има над 2000 тома фантастика и фентъзи, с което донякъде обяснява артистичния си подход при представяне на миналото на манастира, за което писмени сведения почти няма.
В архивите на братя Шкорпил той намерил текст на народна песен, в която се разказва как се повишило нивото на Дунав, от Черно море се надигнала голяма вълна, заляла Аладжа манастир и издавила 300 монаси. Братята разказват, че преди Освобождението скитник на име Стоянчо нощувал във вече изоставения манастир, а денем работел за местните хора от близкото село Кестрич (днес кв. „Виница“). Той намерил комплекс от 49 пещери, през които, като се вървяло, се чувало бученето на подземна река и се стигало до голяма желязна врата, заключена с катинар. Веднъж той почукал на тази врата, но щом отвътре чул глас, се уплашил и избягал.
Разказът му стигнал до ушите на турците. 10 души заедно с един паша тръгнали да търсят съкровищата в пещерите, но не ги намерили. Хванали Стоянчо, обвинили го, че е ятак на въстаници, и го затворили в зандан. Вече след Освобождението той се върнал и заедно с няколко души от Кестрич влезли в гората. Върнали се с 2 чувала, пълни с монети.
Самият Карел Шкорпил е виждал две от тези монети и установил, че те са сребърни, от ранновизантийския период. Едната се пазела от жена, близка на Стоянчо, другата била купена от царица Елеонора – първата съпруга на Фердинанд.
Хората, с които разговарял, му казали, че по-голямата част от съкровището била дадена на гръцкия епитроп във Варна (тогава в града имало повече гърци, отколкото българи). От друга част се изработвали обкови на иконите в Кестрич. Стоянчо заделил част от намерените пари и тръгнал из България, за да строи чешми.
Според Кинов легендите за скрито съкровище са обясними. Аладжа манастир е сравнително отдалечен от големите селища и е възможно като много други свети места хората да са го използвали за укриване на най-ценното, което притежават. Възможно е плячката си от грабежите в западна България тук да са скрили и оцелелите кръстоносци от армията на Владислав ІІІ Ягело. След поражението в битката за Варна те хукнали на север, към Дунав и Влашко, да търсят спасение от турците.
Възможно е да има още от откритото от Стоянчо съкровище или други богатства в околностите на манастира, смята Кинов. По думите му наоколо се навъртат и иманяри.
Руският писател и пътешественик Виктор Тепляков пък в книгата си „Писма от България“ разказва легенда, според която млад монах, помамен от търсенето на съкровища, една нощ намира входа за тайната пещера. „Какво е видял там, описва така, че Спилбърг с неговия Индиана Джоунс може само да завиди", усмихва се Кинов и продължава: "На сутринта братята монаси го намерили безчувствен пред входа на съкровищницата. Ръцете и джобовете му били пълни със скъпи антики.“
Най-любопитното сведение от Тепляков, което хвърля в смут археолозите, обаче е позоваването на стари хора, според които Аладжа манастир е основан върху развалините на древен град, построен някога от Филип Македонски. Дали има някаква истина в това, само разкопки могат да покажат.
Рим папа се среща като име и в южните части на Балканите, откъдето са минавали кръстоносци. Там обаче е зъл дух, демон, докато в района на Аладжа манастир е покровител, който пази обителта и съкровищата й. „Аз никога не съм го виждал, но разговарям с него. Не водим диалог, но някак си общуваме, той ме зарежда с идеи. Ако не ходя често там, се чувствам затормозен, губя енергия“, признава Кинов.
Той усеща Пазителя не пролетно време, както е в легендата, а наесен, когато цялата природа притихне в очакване на следващия жизнен цикъл. Тогава, по думите му, е най-силно излъчването на енергийно поле, съществуването на което е доказано от радиестезисти, дошли преди години на конгрес в Златни пясъци.
Според тях на площадката пред параклиса – най-горното помещение на манастира, на 25 м от земята, и вътре в него има изключително мощно позитивно енергийно поле. Точно там от години посетителите оставят хартийки с написани съкровени желания. Дали се сбъдват, уредникът на музея не знае – не ги чете, защото не е редно. Тъй като мнозина обаче пъхали листчетата в цепнатините на скалата, се налага да обяснява и на тях, и на придружаващите ги екскурзоводи, че това е традиция на юдаизма и да им препоръчва да следват християнския канон. Специално за тези желания в подножието на стълбите е поставено ковчеже.
В катакомбите пък радиестезистите уловили черна енергия. Кинов свързва това с легенда, която му разказал представител на Бялото братство. „Когато кръстоносците хукнали да се спасяват от разгрома след битката с турците, една група попаднала на Аладжа манастир. Тъй като искали да се върнат с плячка, опитали да накарат монасите да им дадат съкровищата си. Дали е имало скрити съкровища и монасите не са искали да ги дадат, или просто са се обосновали, че те са отшелници и нямат богатства, легендата не казва. Но разярени от това, че не получили нищо, кръстоносците избиват монасите и хвърлят телата им в катакомбите, без да ги погребат по християнски образец. И тези души витаят и смучат енергия, затова излъчването там е черно.“
Смята се, че Аладжа манастир е част от огромен комплекс скални манастири, църкви, скитове и отшелнически килии, свързани с исихазма – учението за Божествената енергия. През всичките близо 30 години, откакто отговаря за музея, Кинов използва целия този свят на загадки и легенди, за да създава различни иновативни проекти, интерпретации. Те са много интересни за посетителите, които предпочитат фантастичните истории пред академичното познание. По негов сценарий е великолепният аудиовизуален спектакъл „Легенди от Аладжа манастир“, създаден през 2009 г. съвместно с режисьора Николай Йотов и композитора Георги Андреев, който през летните вечери събира стотици туристи.
