Преди 148 години на бесилото в София "твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила"*. България се прекланя пред гибелта на най-големия ни герой – Васил Левски. Защо, обаче, отбелязваме кончината му ден по-късно? Какви са били последните думи на Апостола? Какво би казал той за днешната ситуация с пандемията? А възпитава ли се духът? За силата, идеологията, родолюбието, волята и мисията на Дякона разговаряхме с Васил Василев – председател на Общобългарския комитет "Васил Левски".
– На 18-ти февруари се навършват 148 години от гибелта на Апостола. Но България скланя глава пред неговата кончина ден по-късно – днес на 19-ти февруари. От къде идва това разминаване? Коя е "правилната" дата?
– При преминаването към новия календар се взема датата 19-ти февруари. Реалната дата, на която е обесен е 18-ти февруари. Но при преминаването от Юлианския към Грегорианския календар има много други такива случаи, затова по-добре е да остане тази дата, която е останала в съзнанието на хората, която се отбелязва в цялата страна и се знае от всички българи. Историците са прави за датата 18-ти февруари, но в народното съзнание датата е 19-ти февруари.
– Защо отбелязваме датата на неговата гибел много по-ярко и наситено от към събития, отколкото неговото рождение?
– Гибелта му е венец на делото му. Той е отдал изцяло живота си, съществуването си, душата си на делото за освобождението на България и е с пълното съзнание, че във всеки един момент може да стане жертва на идеала си. Но никога не го изоставя. И именно тази саможертва е причината датата на гибелта му да бъде отбелязвана по такъв начин. Хората си спомнят преди всичко за момента, в който увисва на бесилото с надеждата да види един ден България свободна. Рождената му дата също е повод за чествания, особено в родния му град Карлово. Но датата на гибелта му се отбелязва в цяла България.
– Какви са били последните думи на Апостола?
– По този въпрос има различни бележки, спомени, но единственият меродавен източник е този на неговия изповедник поп Тодор, който поради тайната на изповедта не пожелава до смъртта си да разкрие как му е казал Апостола. Може би най-известните, думите, които се смятат, че е произнесъл са „Отче поменувай ме като дякон Игнатий”. Но дали това е така свещеникът не потвърждава, той отнася с гроба тайната на последните думи на Левски.
– Коя е силата, която е карала и помагала на Левски да продължава да се бори за идеите си?
– Това е великанската сила на неговия дух. Но мотивът да получи тази сила е неговото родолюбие. Неговото желание да види с цената на всичко България свободна. Това е основната движеща сила във всяко едно действие. Дори в най-дребните му стъпки, прояви, срещи, в писмата… всичко, което е оставял след себе си и около себе си – личи и изпъква над всичко, огромното му родолюбие, мечта и надежда.
– Възпитава ли се духът?
– Възпитава се. Затова от Комитета се опитваме да възпитаваме в младите хора, учениците, членовете на клуба „Млади възрожденци” именно този дух на себеотрицание, на вяра в собствените си сили и в идеала, който всеки един човек може да си постави. Има възпитание на родителите, на обществото и в най-голяма степен самовъзпитание – до колко един човек има достатъчно воля в себе си да си наложи да върви по избрания път.
– Левски е гениален, несравним, недостижим, но в същото време толкова близък на българина. От къде идва тази силна свързаност?
– Апостола е въплъщение на българина в най-чистата и най-святата му форма. Той събира в себе си всички добродетели на българския характер и успява да ги реализира. Успява да убеди в този идеал хиляди хора. Представете си какво е било в онези времена преди 150 години, когато обикаля страната. През студените зими, пеша или на кон стига до всяко кътче на България, при това преследван от турската власт – успява да надделее над всички човешки страхове. И да наложи себе си, да убеди безброй привърженици да го следват и по начин, който трудно можем да си представим, че е възможно.
– Кое оказва най-силно влияние върху мирогледа на Левски? Това да бъде такъв визионер и да изпреварва в мислите, думите и делата си всички негови съмишленици и борци за свобода по онова време?
– Левски е необикновена личност. Ако можем да го квалифицираме с някои от категориите, които използваме днес – той е гениален, в това което прави. Той се е родил, възпитал и израстнал като такъв и постоянно култивира тези качества, които да му помогнат за постигането на неговия идеал. Ако Левски беше направил това в някоя по-голяма държава, щеше да е световноизвестна фигура. Много малко са в историята примерите на такава самоотверженост до последния момент, последния дъх. На личност, която преодолява всички земни болки и мъки, уверен и убеден, че накрая неговото дело ще се увенчае с успех. Че България ще бъде свободна.
– Сега повече от всякога може би се нуждаем от някой като Левски. Особено в тази трудна и непридвидима 2020 г. И също толкова неясна 2021 г. Какво би казал Апостола за днешната ситуация с пандемията?
– Невъзможно е да се говори какво би казал, защото това означава да влезнем в неговите стъпки. От гледна точка на днешните критерии и категории, които движат човечеството той е абсолютно несъвместим. Левски е изтъкан от качества, които днес липсват в голяма част от хората. Чест, достойнство, родолюбие, честност, воля, прозрение за бъдещето, практическа енергия и средства за реализиране на целта. Трудно можем да го поставим в днешните условия и да знаем какво би казал. Ако човек, който разсъждава по неговия начин и приема неговите категории, и оцени това, което е в България – би заплакал, ако види в какво е превърната нашата страна и българският народ.
*Христо Ботев – "Обесването на Васил Левски" (1876)
