В осмото поредно издание на инициативата на в-к “Стандарт” – “Безопасна Коледа”, която се проведе в НДК, водещи производители от хранително-вкусовата промишленост и председатели на браншови организации поискаха от държавата да предприеме редица мерки за подпомагането на българското производство.
Част от тях са – промени в Закона за защита на конкуренция, които да регламентират взаимоотношенията между българските производители и търговските вериги, по-ниско ДДС за биопродукти в България, както и да има висш държавен служител, който да се заеме с прилагането на „Small business act” в България.
В дискусията “Да на българското” взеха участие и директорът на Държавен фонд “Земеделие” Румен Порожанов и министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
На събитието присъстваха още зам.-министърът на икономиката Любен Петров, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, директорът на Агенцията по храните проф. Пламен Моллов, бизнесмени и депутати. Акцентът в обсъжданията им беше има ли ментета на биопродукти у нас и равнопоставени ли са българските и чуждите стоки на родния пазар. Срещата бе открита с приветствие на Славка Бозукова – главен редактор на в. “Стандарт”.
“В новия програмен период по “Развитие на селските региони” ще има специална мярка за биопроизводителите”, заяви министър Танева. Тя допълни, че в последните години интересът към биологичните продукти е нараснал значително и МЗХ и Държавен фонд “Земеделие” трябва да поставят ясни критерии за стимулиране на тази още неутвърдена ниша.
Изходната точка за преодоляването на проблема за слабото пласиране на биопродукцията посочи Севина Влахова от Асоциацията на мелничарите. “Не трябва да крием, че много от производителите са част от сивата икономика и прекрачват закона като не плащат ДДС и подбиват цените, с което неимоверно ощетяват легалните производители”, допълни тя. Според Влахова собствениците на търговски обекти не носят тази отговорност за нелоялната конкуренция, тъй като е напълно разбираемо те да предпочитат продукция на ниска изкупна цена. “Затова решението трябва да има нормативна уредба”, категорична е Влахова.
Това, което зависи от ДФ “Земеделие”, ще бъде извършено в срок, увери Румен Порожанов. По думите му наложеното ембарго за внос на продукти от Русия допълнително усложнява бюджетната ситуация, но по отношение на администрирането на помощите е нужна промяна за улесняването на процедурите за дофинансиране. Малко над 64 млн. лв. са били разплатени на животновъдите от Фонд „Земеделие”, а в последните две плащания към бранша са насочени общо над 129 млн. лв., съобщи още Порожанов. Той напомни, че през новия програмен период земеделците ще могат да разчитат на по-голямо финансиране по линия на Гаранционния фонд.
Опасенията, че българската продукция не е предпочитана и губи доверието на потребителите категорично отхвърли изпълнителният директор на Сдружението на големите търговски вериги „Модерна търговия” Йордан Матеев, като посочи данни от НСИ, според които целият внос на хранителни продукти от началото на годината до октомври възлиза на 2,7 млрд. лв. „Това означава, че всеки българин потребява чужда продукция на един лев на ден, което избощо не е страшно”, каза той.
Участниците в срещата „Да на българското” благодариха на организаторите за възможността да обсъдят проблемите си и се обединиха около идеята, че са наложителни промени в някои закони, които ще осигурят подкрепа на българските производители.
Марияна Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, призова ДДС за хляба да стане 5%, а за останалите основни стоки – 10 на сто.
От Съюз “Произведено в България” поискаха да се коригира и понятието за малко, средно и голямо предприятие, за да може повече фирми да кандидатстват за европейско финансиране.
