Европейската комисия (ЕК) откри сериозни нарушения при повторната проверка на 149 договора по оперативна програма “Околна среда” (ОПОС) 2007-2013 г., по която бяха замразени плащанията през ноември. Бенефициенти по тези проекти са 87 общини у нас, на които ще бъдат наложени финансови глоби, стана ясно вчера по време на срещу между Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Част от паричните санкции обаче могат да отпаднат, ако стане ясно, че съответните обществени поръчки са минали през обжалване през Комисията за защита от конкуренцията (КЗК) и евентуално през Върховния административен съд (ВАС). Въпреки това някои общини, сред които София и Габрово, дадоха заявка да влязат в съдебната зала, където да потърсят справедливост от държавата, която според тях, не ги е зашитила.
Според изпълнителния директор на НСОРБ Гинка Чавдарова тази стъпка няма да реши проблема, защото по никакъв начин не защитава националните ни интереси. Сдружението все пак ще подкрепи всяка една от общините, които решат да дадат на съд държавата.
“Държавата обърна гръб на общините, не толкова на кметовете, в търсене на изход от тази тежка ситуация със спрените пари. Обърна гръб, защото ние предполагахме, че трябва да се изработят някакви мерки, които да защитят достойно позицията на България, но те да са съгласувани с общините, да сме наясно, да са отработени правилата. Всъщност обърна гръб на перспективата за такива проекти, които са много важни за страната ни”, заяви пред Kmeta.bg Чавдарова.
По думите й тук не са се случили нещата в наш интерес – внезапни писма, които са в разрез с установения нормативен ред за налагане на финансови санкции. “То затова съществуват правилата и процедурите – за да се спазват. Не може да получаваш писмо, че имаш финансова корекция от милиони левове и да имаш един ред обосновка, силно казано обосновка – по-скоро съобщение”, коментира още изпълнителният директор на НСОРБ.
Проблемът в цялата ситуация е, че няма мерки, които да защитават националната ни позиция. Бенефициенти по проекти са общините, но те не ги изпълняват по своя приумица, а защото държавата е тази, която е поела ангажименти към ЕС – за пречистване на водите, за изграждане на регионалните депа за отпадъци. Затова и държавата трябва да работи за защита на националните ни интереси.
Но достатъчно смело ли е правителството, за да тръгне по този път? Според Гинка Чавдарова тук “не става въпрос за смелост, а за мъдрост” – за консолидация и акумулиране на всички добри идеи, от които може да се възползва страната ни.
За Чавдарова спрените средства не са изненада. “Ние сме наясно, че след като е наредено да се извърши втора проверка, то тя не може да завърши с нулев резултат, ще е с някакви открити нарушения”, обяснява тя и признава, че част от неточностите се дължат на индивидуални качества на отделните бенефициенти – или че няма достатъчен капацитет, или че е подценила някое изискване.
Решение обаче и има на тази трудност. “Този тип мерки, които трябва да се вземат са за изчистване на индивидуалните свободни недостатъчни слабости, те се решават най-бързо – оказва се консултантска подкрепа или засилен контрол. Ако след това не е добре свършена работата – налагат се финансови санкции”, казва изпълнителният директор на НСОРБ.
По думите й, когато много бенефициенти допускат едни и същи грешки, това означава че причината е в самата система за управление на еврофондовете. “Затова не се учудваме, че има наложени глоби. Учудваме се и възразяваме само за това, че те не са наложени по законово установения ред”, допълва тя и подчертава, че част от решението на проблема е да се вземат мерки по отношение на съществените пропуски, защото “днес ги допускат едни общини, но утре може да са други”.
От НСОРБ са категорични, че наложените финансови санкции, които ще са най-вероятно около 150 млн. лева, е най-мащабната наказателна акция срещу страната ни, а общините и тяхната работа са инструментът, който може да е полезен на властта. “С тази практика можем да сме полезни на държавата като покажем кои са слабите страни в цялата ни система”, казва Гинка Чавдарова.
Тя коментира и искането на общините за среща с министър-председателя Пламен Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов.
Въпросите, на които от НСОРБ ще търсят отговори са много съществени за развитието на България в следващите няколко години. По думите на директора на НСОРБ основно трябва да се обсъжда как бенефициентите да си “приберат обратно” парите и как да се избегне изоставането – остава само една година, в която да бъдат завършени проектите по ОПОС (2007-2013 г.). Времето, в което обаче ще може да се работи по тях е само един строителен сезон, твърди Чавдарова. Затова според нея е необходим нов тип процедура, с която да се излезе от сегашната ситуация – от спрени плащания и влизане в изпълнение на проектите в срок.
Общините-“нарушители” споделят мнението на Сдружението. По-голямата част от тях виждат вина в действията на държавата. Кметът на Габрово Таня Христова е категорична, че ще потърси справедливост в съда. Според нея ако властта не излезе с ясна позиция, положението ще продължи да се влошава.
“Ако този подход бъде приложен, едва ли ще има пощадени общини – сега спасени са тези, при които няма реални плащания по проектите”, казва Таня Христова и апелира за бързо намиране на решение, с което страната ни да си върне доверието на ЕК.
В същото време ситуацията е плашеща и за бизнеса, който според Гинка Чавдарова “е много настръхнал от тези информации за спрените пари и не поема на свой гръб работа “на зелено”. Друга голяма опасност е и възможността България да не успее да влезе в следващия програмен период.
Парите, които получаваме по ОПОС, са едни от най-необходимите за страната ни. Освен изпълнението на ангажименти към ЕС, ползите за нас – гражданите, са два пъти по-големи.
