Таня Михайлова е зам.министър на образованието с ресор "средно образование". От 2004 г. до встъпването й в МОН тя работи в Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“, където последователно заема длъжностите учител, помощник-директор и директор. Завършила е „професионална педагогика“ в Техническия университет в София, от където придобива и квалификацията „машинен инженер – автоматизатор“.
– Г-жо Михайлова, МОН предложи промени, с които въвежда уседналостта като основен единен критерий за прием в първи клас. Мислите ли, че това ще внесе повече ред и справедливост в системата?
– За да се гарантира равен достъп до качествено образование и приобщаване на всеки ученик, се въведе единен критерий за прием в първи клас – близостта на училището до настоящия адрес на родителите. Така общините с повече от едно училище разработват система за прием. В някои населени места разработените от общините критерии също създадоха напрежение. С направените промени се улеснява работата на училищата, без да се нарушава интересът на учениците, и се създават условия общините да гарантират равнопоставеност на всички кандидати при приема в първи клас, както и да се преодолее концентрирането на ученици в определени училища за сметка на други. Определят се ясни правила за прием, което ще осигури и по-добри възможности за контрол при кандидатстване, класиране и записване на учениците в различните видове училища. При спазване на водещия критерий децата се разпределят в четири групи според посочения в заявлението адрес. Приемът в училището се осъществява последователно по реда на групите, като първо се приемат децата от първа група – чиито родител/настойник е с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището и той не е променян през последните 3 години преди подаване на заявлението. Ясно е, че винаги ще има хора, които не са доволни. Съзнаваме отговорността за създаване на всички предпоставки за спиране на практики, пораждащи усещането за несправедливи и неетични действия.
– От следващата учебна година учениците от I до III клас ще бъдат оценявани със символи, които ще съответстват на оценките по шестобалната система и трябва да бъдат регламентирани на ниво училище. Готови ли са училищата с тази система?
– Оценката изразява мнението на учителя за усвоените знания и умения и развитието на учениците. Тя се изразява и с качествени и с количествени показатели. Законодателят е решил оценката на учениците от I-III клас да не се изразява с количествени показатели. Съществуващата до момента възможност училищата да определят показатели крие риск от определяне на различни степени на оценката (с повече или с по-малко показатели). Това създава предпоставки за различно тълкуване на получената годишна оценка по учебните предмети и трудности при преместване на учениците от едно училище в друго или от една държава в друга.
Промяната сега осигурява възможност за изразяване на качествената оценка, освен с думи и със символи, при спазване на системата от показатели, определяща степените на оценка. Символиката е по-достъпна за децата, които постъпват в I клас, и играе съществена роля за мотивиране на участието им в учебния процес, без да се засяга психологическия им комфорт при получаването на оценка.
Запазва се правото на училището да използва различни начини за изразяване на качествените показатели, включително чрез различни символи.
– Стана ясно, че почти половината български учители са между 50 и 65 години. Как може младите да се привлекат към тази професия?
– Един от стратегическите приоритети на правителството е увеличението на инвестициите в образованието. Водеща задача е системата на предучилищното и училищното образование да бъде осигурена с мотивирани и квалифицирани педагогически специалисти. За изпълнението на тази цел е необходимо поетапно повишаване на възнагражденията на педагозитe, като до края на четиригодишния мандат на управление заплатите трябва да бъдат удвоени.
С 330 милиона се увеличават средствата за образование в бюджета за 2018 г. Правителството отпусна 80 милиона лева до края на годината за увеличението на учителските заплати. Методиката на разпределение ще бъде променена така, че да има повече средства за училищата и детските градини в отдалечените и малките населени места, където има и концентрация на уязвими групи. Политиката ни е за повишаване на социалния статус на учителите, предвиждаме подкрепа за младите с допълнителни стимули – поемане на транспортни разходи, наем за жилище и др., за да осигурим достъп до образование и за учениците в малките и отдалечени райони. Уреден е статутът на наставниците на младите учители, има възможност за повече квалификации, бързо кариерно израстване, а не, както е било досега, след натрупване на определени години стаж. Работи се съвместно с висшите училища и за промяна на програмите за обучение на педагогически специалисти – изучаване на нови методи на работа, както и повече практика още докато са студенти.
– С колко и кога ще се повишат учителските заплати?
– Те вече са увеличени с 15 на сто от 1 септември. За подобряването на достъпа до модерно и качествено образование са необходими мерки, свързани с повишаване на привлекателността на учителската професия и мотивацията на педагогическите специалисти.
– Ще има ли промяна в делегираните бюджети на училищата? Какви промени в системата на финансиране на училищата смята да предложи МОН?
– От началото на 2018 г. ще стартира промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането ще зависи както от броя на децата и учениците, така и от други фактори, като например: компонент за концентрация на деца от уязвими групи в определени детски градини и училища и компонент на географски и регионален признак. Ще се увеличат средствата за детските градини и училища в малките и отдалечени населени места и към тези с концентрация на деца от уязвими групи.
Предстоящите промени в разпределителните механизми на финансиране на системата на предучилищното и училищното образование ще допринесат за повишаване на ефективността на публичните разходи за образование.
– Планира се от догодина и частните училища да могат да получават финансиране от държавния бюджет – готови ли сме с идеи как да се случи това?
– Частните институции може да получават държавна субсидия по тяхно заявление и при условие, че извършват дейности срещу заплащане само извън финансираните от държавата . Второто условие е да осигурят възможност на 20 на сто от приеманите в тях деца или ученици да се обучават без заплащане. Частните детски градини и училища освен за дейности, които не се финансират от държавата, може да събират средства от родителите и за осигуряване и поддържане на материално-техническата база.
– Има ли недостиг на учители? Къде и по кои предмети е той?
– За последните четири години броят на студентите в направленията "Педагогика" и "Педагогика по" се е увеличил с близо 20 процента. Това е предпоставка да има повече учители след четири години, когато се очаква и най-големият недостиг на учители в системата. Според анализи на МОН броят на студентите, които учат природни науки, филология, математика и педагогика, ще е достатъчен, за да се компенсира недостигът, но задачата е те да бъдат привлечени да останат в системата на образованието, като учители.
– Какви мерки предприема МОН в посока обхващане и запазване на децата в училище?
– Синхронизираната работа и взаимодействието между институциите са ключови за успеха на усилията за връщането в училище на отпадналите и незаписани деца и ученици, както и за превенцията на отпадането. Именно с това разбиране са обединени усилията на МОН, МТСП, МВР и техните регионални структури, както и органите на местната власт при въвеждането и изпълнението на дейностите по Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст.
МОН координира изпълнението на дейностите по механизма паралелно по всички основни направления: Сформирани са над 1000 екипа, вече има събрана информация от ГРАО и други институции за децата, които задължително трябва да бъдат записани. Информацията за незаписаните в училище се предоставя на началниците на РУО, които съвместно с кметовете на общини ще разпределят по районите екипите за обхват.
МОН изготви и методически насоки за работа на екипите, които ще диференцират отговорностите във връзка с компетентността на представителя на съответната институция и ще изведат правила за работа с информационната система на механизма.
Едновременно с работата по въвеждането на механизма, съвместно с АСП се работи по усъвършенстване на процедурата във връзка с прекратяване или спиране изплащането на семейните помощи за деца и ученици на родители, чиито деца не посещават редовно групите от предучилищното образование или училище.
– Защо според Вас задължителната предучилищна възраст трябва да бъде разширена и за децата на 4 години?
– Предучилищното образование е много важен период в живота на детето с оглед формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене. Същевременно задължителното предучилищно образование поставя две основни перспективи.
Първата е създаването на условия за формиране на положително отношение на детето към училището и мотивация за учене – важни фактори за успех в училище. Ранното формиране на мотиви за учене гарантира трайно положително отношение към тази дейност и създава мотиви за учене през целия живот. Втората перспектива е свързана с изграждане на положително отношение към образованието и у родителите. Мотивираните родители помагат на децата да преодолеят трудности и препятствия, за да се гарантира успешното им обучение на децата в училище.
В проведеното през 2011 година международно изследване на четивната грамотност PIRLS е разгледана зависимостта на постиженията на децата и продължителността на посещение на предучилищна подготовка (ISCED Level 0). Резултатите, представени в графиката долу, ясно показват, че съществува ясно изразена зависимост между постиженията на децата и участието им в предучилищно възпитание и подготовка.
Деца, които участват в предучилищно образование са по-добре подготвени за училище и се представят по-добре в училище. Например в международното изследване PISA показва, че децата, които посещават предучилищно образование показват по-високи резултати в четенето, но и в природните науки и математиката. Деца, които не са посещавали детска градина, според три последователни изследвания, проведени през 2003, 2009 и 2012 година, постигат резултат в областта на четенето между 440 и 460, а тези посещавали детска градина повече от 1 година – над 500 точки. Същата тенденция се наблюдава и в областта на природните науки и математиката.
– Как работите за подобряване на сигурността в училище и ограничаване на агресията?
– Ръководството на МОН проведе още в началото на мандата серия от срещи с най-изявените специалисти в областта на детското развитие, както и с организациите, които са утвърдени в годините с работата си по политиките за децата, с представители на родителите и социалните партньори. Целта на тези разговори бе да се намерят мерки за овладяване на нарастващата агресия, да се получи обратна връзка от експерти извън системата, да се обединят усилията на повече и най-вече утвърдени специалисти в тази област. Чути бяха различни становища, сред които имаше предложения за промяна в учебните програми, подобряване на квалификацията на учителите и на всички останали педагогически специалисти, включително на психолозите, както и за необходимостта от активизиране на работата на учителите с родителите
Срещите ще продължат като бъдат привлечени и директори на детски градини и училища, учители, училищни психолози, за да се планират краткосрочни и дългосрочни мерки.
Подготвена бе изцяло нова Наредба за приобщаващото образование, която урежда и въпросите за справяне с училищния тормоз и предвижда мерки за превенция на агресията и насилието.
Обсъжда се провеждане на изследване за състоянието на агресията в образователните институции, причините за превеса на една или друга форма на агресия, обстоятелствата, които препятстват изпълнението на политиките за превенция и справяне с агресията в детските градини и училищата. Резултатите от такова изследване ще бъдат отправна точка за набелязване на адекватни мерки за по-нататъшна работа в тази посока.
На сайта на Министерството ще бъдат помествани постоянно добри практики и материали, предоставени от образователните институции и от неправителствените организации, които имат опит в работата по темата за агресията.
Продължава и дейността на членовете на Националната мобилна група за психологическа подкрепа, които и в ситуации на кризи, възникнали по време на летния отдих, се отзовават с оглед осигуряване на необходимата подкрепа.
Информация за Националната мобилна група за психологическа подкрепа като мярка за справяне с насилието и агресията в училищата и детските градини.
Снимка: Красимир Свраков
