Две балетни постановки на великия Игор Стравински ще дебютират на сцената на Софийската опера и балет в средата на октомври. „Петрушка“ и „Жар птица“ ще бъдат представени пред публиката в столицата със сценография и костюми по оригиналните скици.
Хореографията и постановката и на двете са поверени на две от най-големите звезди на руския балет – Михаил Фокин и Андрис Лиепа. В главните роли ще видим Мария Илиева и Ясен Вълчанов, с диригентската палка ще бъде Григор Паликаров.
„Жар птица“ е балет в едно действие, създаден от Стравински през 1910 г. по инициатива на С. П. Дягилев за неговото начинание „Руски сезони”.
Замисълът зад „Жар птица“ по народна руска фолклорна тематика се ражда колективно – в горещи спорове между художници, театрални и литературни дейци, съпричастни към един от най-влиятелните естетически кръжоци в Русия в началото на ХХ век – „Свят на изкуството“. Мнозина от тях са свързани със Сергей Дягилев, тъй като работят при него в „Руски сезони“ и в неговото списание „Свят на изкуството“. Затова няма нищо чудно, че последният научава за тези разговори и не само че откликва бързо, но и взема инициативата по създаването на балетния спектакъл в свои ръце.
„Петрушка“ е бурлеска в едно действие, четири сцени. Историята на създаването й започва с балета „Жар-птица“, премиерата на който преминава с огромен успех на 25 юни 1910 г. в Парижкия театър „Гранд опера“ и след който младият композитор Игор Стравински, както се казва, „се събужда знаменит“. Критиката буквално се задавя от възторг, прославяйки всички автори и изпълнители на балета „Жар-птица“. За Игор Стравински това е първата гръмка слава.
След такъв блестящ триумф и композиторът Стравински, и Дягилев, организирал като импресарио и създаването, и постановката на този балет, не мислят да се разделят, а продължат съвместната си работа.
По-късно сам И. Стравински пише: „Когато съчинявах тази музика, пред очите ми беше образът на танцьора-играчка, внезапно откъсвайки се от синджира, който с каскадите си от дяволски арпежи изважда от търпение оркестъра, който на свой ред му отговаря със заплашителни фанфари. Завързва се схватка, която в края на краищата завършва с протяжна жалба на изнемогващия от умора танцувач. Приключвайки този странен откъс, цели часове се разхождах по брега на Леманското езеро, стараейки се да намеря заглавие, което да изрази с една дума характера на моята музика, а следователно – и образа на моя персонаж. И ето че изведнъж подскочих от радост. „Петрушка“! Вечният и нещастен герой на всички панаири, във всички страни! Това беше именно нещото, което е нужно – аз му намерих име, намерих заглавие!“
