Златни накити от некропола на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Средна и късна медно-каменна епоха. Втора половина на V хилядолетие пр. Хр.
Два пъти и половина са скочили туристите, които са минали през Регионалният исторически музей в Добрич за 2014 г., научи kmeta.bg. По проект “Добрич – съвременна туристическа дестинация” е направен ремонт на някои от сградите и помещенията на Археологическия музей. В една от тях се намира уникална експозиция на златно находище на култура Варна, обясни пред kmeta.bg директорът на РИМ Добрич Костадин Костадинов.
Нанизи от златни, малахитови и маниста от черен минерал от некропола в Дуранкулак. Различни гробове. Късен енеолит – култура Варна ІІ-ІІІ.
Именно РИМ Добрич се превърна в дом на най-старото златно съкровище в света. Експозицията е постоянна. За разглеждането на уникалните златни накити – 24 карата, които са на хора населявали Северна Добруджа преди 6000 години, таксата е 3 лв. за възрастни и по 1 за деца и пенсионери. Семейният вход е 4 лв. За беседа на български език се плаща 6 лв., а на чужд – 12 лв., съобщава сайтът на РИМ Добрич.
Златно гвоздейче, част от обеца-халка от гроб № 558 от некропола в Дуранкулак. Късен енеолит – култура Варна ІІ-ІІІ.
„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 година, не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години…”, пише проф. Колин Ренфрю, Саутхамптън, Великобритания.
Огърлица от златни и халцедонови маниста от гроб №211 от некропола в Дуранкулак. Късен енеолит – култура Варна І.
Думите на известния британски професор са истина и са казани през далечната 1972 година, когато е открит Варненския енеолитен некропол. Седем години по-късно, през 1979 г., на западния бряг на Дуранкулашкото езеро беше открит друг праисторически некропол, който сега се номинира като най-голямото известно такова явление в света.
Част от златна спирала (игла за коса) – гроб на жена №165 от некропола в Дуранкулак. Среден енеолит.
Изследователите – проф. Хенриета Тодорова и н. с. Тодор Димов – откриха в него 1204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната каменно-медната епоха бяха открити много накити от злато, мед, спондилус и денталиум. Особен интерес представлява намерената в гроб №165 златна спирала – женска игла за коса – която според другите погребални дарове в него ще датира към средата на енеолитната епоха.
Биконично златно манисто от сграда № 18 на селищната могила „Големия остров” – VІ хоризонт. Късен енеолит – култура Варна.
А това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол. Според археолозите земите на Западното черноморие са мястото, където възниква най-древната металургия в човешката история. И затова специалистите с право говорят за най-старото обработено злато в праисторическия свят.
Усвояването на металургията и металообработката на злато и мед изисквало специални знания и умения. Това обуславя появата на първите истински майстори (занаятчии) – ковачите. Владеенето на особени тайни знания, превръщащи парчето руда в сечиво или украшение, предполага и високата обществена репутация на занаятчиите, породена от умението им да владеят природните стихии – огън и вода.
Златен антропоморфен амулет от гроб №694 от некропола в Дуранкулак. Лице. Късен енеолит – култура Варна ІІ-ІІІ.
От дълбока древност металите са били събирани, използвани и обработвани като самородни, т. е. като природен продукт. Едва ли е без значение, че находищата от самородни мед и злато са били рядкост, изчерпвали са се бързо, или пък са ставали недостъпни по някакви други причини.
Впечатляващите находки от мед и злато с голяма доза сигурност потвърждават възможността за появили се вече по това време в района на Западното черноморие добре организирани общности, стоящи високо над родовообщинната структура и намиращи се на прага на ранната държава и възникването на писмеността. Очевидно става дума за нова обществена организация, непозната до момента, което е провокирало изследователи от ранга на Колин Ренфрю духовито да я номинират като „общество на вождовете“, пише сайтът на РИМ Добрич.
Откритите находки носят името на района, в който са открити. Така намереното златно съкровище се води като култура Варна. Румънците обаче са го кръстили култура Хамамджия, разясни пред kmeta.bg директорът Костадин Костадинов.
