Днес ще станем свидетели на нещо невиждано в православния свят – за първи път в историята и на Руската и Българската православни църкви, един светец ще бъде канонизиран от двете църкви едновременно. Това ще стане в софийския катедрален храм „Св. Александър Невски“.
Окончателното решение за канонизацията на архиепископ Серафим беше взето на Архиерейския събор на Руската православна църква, който се проведе на 2-ри и 3-ти февруари в Москва. На заседание на 5-ти февруари Светият Синод на Българската православна църква пък взе решение тържественото прославление на новия светец да се състои на 26-ти февруари, денят на неговата кончина. Това ще е и дата, на която занапред в православния календар ще се отбелязва паметта на свети Свети Серафим – Софийски Чудотворец.
Името на архиепископ Серафим Соболев отдавна е познато на православните християни, както у нас, така и по света. Десетки, ако не и стотици са свидетелствата, че след негови проповеди мнозина са намирали изцеление на своите душевни и физически болки. А гробът му в София и до днес се счита за място, на което ежедневно могат да се видят молещи се.
Роден с името Николай през 1881 г. в руския град Рязан той още от ранно детство е възпитаван да служи на християнството и да помага на хората. Учил в Духовната семинария на Резан. После следвал в Петербургската Духовна Академия, която завършил през 1908 г. Приема монашеството като студент и започва да се нарича Серафим – в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. През 1912 г. става инспектор на Костромското духовно училище, а година по-късно е избран за ректор на Воронешката Духовна Семинария и е въздигнат в сан архимандрит.
Жребии определя дали да напусне Русия
След края на войната той се установява в столицата на Крим, Симферопол, но за кратко, тъй като в края на 1920 г. е принуден да напусне завинаги Русия. В тези преломни моменти той търси душевен покой, молейки се пред Курско-Коренна икона на Божията Майка. За да разбере каква е Божията воля, той решава да хвърли жребий. На едно листче написва „да остане“, а на друго „да замине“ и изтегля второто. Така съдбата на бъдещия архиепископ Серафим е решена.
Междувременно той се среща и със стареца Аарон, който му предрича, че
ще се установи в “хубава малка страна“.
След кратък престой в Константинопол, владиката бива назначен от Вселенската патриаршия за преподавател по догматика във Висшата духовна школа на остров Халки, където чете лекции на гръцки език. С ходатайството на енориашите на църквата „Свети Николай“ в София обаче, през месец май на 1921 г. епископ Серафим се премества в българската столица, където става църковен настоятел на храма “Свети Николай” и руския манастир „Св. благоверен княз Александър Невски“ в Ямбол. Три месеца по-късно той вече управлява всички руски църковни общини у нас.
Месец преди атентата в “Св. Неделя” той благославя цар Борис III
Много бързо архиепископ Серафим се приспособява към родната действителност. Пословични стават неговите срещи с хиляди вярващи, гостуванията му на царското семейство, а до смъртта си така и не спира да раздава храна и дрехи на нуждаещите се. Рядко ще се срещне по-скромен монах от него – в продължение на десетилетия той обитава малка квартира на столичната улица „Велико Търново“ № 30, в която няма дори елементарни удобства.
Години наред в българската столица светецът развива активна духовна дейност, изправя глас против икуменизма и изкривяване на Божествените догмати на вярата. На тържественото богослужение през 1925 г. за националния празник на България – 3 март, архиепископ Серафим прави нещо нечувано. Той се отделя от останалите духовници и лично благославя цар Борис ІІІ и министрите около него. Месец и половина по-късно родните държавници като по чудо оцеляват при бомбения атентат в църквата “Св. Неделя”.
Около година преди своята кончина светителят започва да говори за смъртта, а няколко дни преди да си отиде от тоя свят, известява деня на своето преселване във вечността. И то на какъв ден – в Неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г.
По решение на българския синод е погребан в криптата под олтара на Руската църква. Въпреки страха от репресии близо три дни продължава поклонението пред блажено починалия владика.
Руската патриаршия е събрала множество документи със свидетелства за чудеса, извършени посмъртно по молитвите на архиепископа.
Ето и някои от тях:
Настаняване на работа
“Като свърши университета, синът ми дълго време не можеше да си намери работа. Обърнах се към владиката и помощта дойде на другия ден. Сега той е учител в училище „Николай Островски“ и преподава там до ден днешен. Лично на мен владика Серафим много ми е помагал и ме е спасявал от мрежите на лукавия”.
Г. П. от София
Спасение от уволнение
“През 1995 г. се очакваше съкращение на клиничното училище в Пловдив. Като разбраха за това, всички учители, които бяхме православни, написахме писмо до владика Серафим с молба да запази училището. Само една колежка – евангелистка, отказа да го подпише. Не след дълго научихме, че на съвещанието в Министерството на просветата са взели решение да запазят целия щат. Уволниха само онази служителка, която не подписа писмото.”
Разказ на Е. П. от Пловдив
Изцеление от саркома
“На дъщеря ми през 1996 г. поставиха диагноза саркома (злокачествен тумор). През същата година й направиха операция и химиотерапия, а през ноември получи масиран сепсис и се бори със смъртта почти месец. В безизходното си положение написах писмо на владика Серафим и Бог чу молбата ми. Неочаквано дъщеря ми се поправи. Не пренебрегвам грижите на лекарите за нея. Но стабилизирането на състоянието й започна внезапно от онзи момент, когато написах писмо на Владиката.
Благодаря ти, Господи.”
Л. Ц. от Русе
Даруване на дете
“Дълги години нямах дете. Една нощ сънувах, че в колата ми лежи бебе и плаче. Когато с недоумение попитах откъде е дошло то, получих отговор: „От бул. „Руски“ №3. На сутринта отидох да видя какво има на този адрес. Оказа се адрес на… църква. Влязох вътре и разказах за странния си сън на църковните служители, а те ме посъветваха да се помоля на гроба на архиепископ Серафим. Скоро след това се сдобих с детенце. Прославих Бога и Неговия угодник владика Серафим”.
Разказ на шофьорка на такси
Помощ при житейски проблем
“Един път нямахме пари да си купим обувки и помолихме татко да ни даде, а той, като издевателстваше над нас, ни отвърна: – Нека Бог да ви даде обувки! После ние отидохме в храма да се помолим на архиепископ Серафим. И изведнъж една жена ни пресреща и ни дава два чифта лачени обувки. Това беше несъмнено помощта на о. Серафим.”
8.12.2006 г., разказ на Г. П.
