97-годишният дядо Добри от село Байлово е един от най-големите дарители на един от символите на българската вяра – храм-паметника „Александър Невски”.
Той е наричан светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк… Малко са българите, които не са чували за дядо Добри Добрев, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му.
Въпреки че тази година дядо Добри навърши 97 години, той продължава все така всеотдайно да дава на околните единственото си богатство – доброта и човещина. И на тази преклонна възраст той може да бъде забелязан от време на време из столичните улици в търсене на щедри хора за изпълнение на богуогодна кауза.
Дядо Добри от десетилетия събира пари за възстановяване на храмове из цяла България. Той не се страхува от студа и от лошо време, не се безпокои, че ще остане гладен, не се сърди на безучастните към делото му люде. Старецът излъчва благост и кроткост. Готов е с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за бога с всеки минувач, да благодари за подаянието.
Дядо Добри обаче не е просяк. Той не разчита непознати да спасят плътта му, а иска той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.
Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчита, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание. Той уважава хората и не таи нищо лошо в себе си. Вижда, че светът около него е егоистичен, но не се тюхка безмислено, а оставя следа и дава пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него.
За живота на дядо Добри не са известни много неща. Добрият старец не желае известност и не иска да разгласява подробности от битието си. За него е достатъчно, че го знаят като добрякът, който събира пари и ги дарява за български черкви и манастири. Не смята, че личният му живот е по-важен от обществените му дела. Човекът с голямото сърце е роден през 1914 г. в с. Байлово, което е известно като родното място и на друг голям българин – Елин Пелин. То е закътано в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора.
Дядо Добри има четири деца, надживял е две от тях. Сега една от дъщерите му се грижи за него, въпреки че живее в София. Той не крие огорчението си от неверни слухове, че е обезнаследил семейството си и е дарил парите от продадената си собственост. Затова и повече подробности за семейството си не споделя. За миналото му е известно, че във войната е увреден слухът му от паднал наблизо снаряд. Какво го е подтикнало да стане божий странник, не споделя. Може би фактът, че в Байлово никога не е имало изобилие на материални блага или богати хора. Самият Елин Пелин пише: “Хубаво е моето родно село, хубаво е, но е много бедно.” Дядо Добри обаче прави родното си място богато духовно.
Откакто се помнят хората от селото, дядо Добри обикаля по черкви и манастири из България, за да събира дарения и да им помага. Съселяните му, които виждат почти всеки ден самарянина, са абсолютно сигурни, че той дарява всяка стотинка, която е попаднала в касичката му. Нищо никога не е оставил за себе си, убедени са те.
Настоящият дом на дядо Добри е на няколко крачки от дома-паметник на съселянина му Елин Пелин. Защото светецът от Байлово от години се е превърнал в истински аскет и е оставил удобствата на родната си къща на своите наследници и роднини. Сега той живее в малка бедна стаичка в пристройка в двора на селската черква “Св. св. Кирил и Методий”. Въпреки че има легло, той предпочита да спи на пода, не иска да ползва никакви удобства на съвременната цивилизация. На масичката в скромната стая има само комат хляб и резен домат, но те са му достатъчни, за да преживее поредния ден.
В зимното студено и неприветливо утро той може да бъде видян, запретнал ръкавите на стара черна престилка, да пренася дъски и пълни кофи из двора на черквата. Около нея е затрупано с дървен материал и инструменти. Ремонтът на покрива вече е приключил, но има още работа по възстановяване на старата сграда. Парите за обновлението естествено са дарени от добрия старец. Въпреки натрупалите се години той активно помага в тежката работа на друг работник.
Черквата на селото е построена от майстор Ганчо Трифонов от с. Смолско през 1884 г. и е паметник на културата. Наскоро обаче свещеникът е починал и за служби от време на време идва свещеник от съседни села. Затова дядо Добри отваря сутрин черквата и я затваря вечер.
С автентичните си дрехи, с цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото е възприеман от много хора и като пътник от миналото. Той повече прилича на най-светия аскет за българската църква св. Иван Рилски, отколкото на съвременник на безнравствеността и корупцията. Той сякаш идва от старо време на различни нрави, когато милосърдието и вярата са имали по-здрави основи.
В същото време дядо Добри е пътник… от бъдещето в буквалния смисъл и не спира да пътува между родното си село и други места, за да продължи своето богоугодно дело в подкрепа на църквата и духовността. Докато бил млад, Добри Добрев редовно изминавал разстоянието от Байлово до София пеша, то надвишава 25 километра. Вече обаче не може да разчита на старческите си крака и използва автобус. Тъй като много добре го познават, често шофьорите не му искат дори пари за билет. Той често разчита на щедростта на минувачи, за да си осигури и необходимата храна за деня. През лятото се случва дядо Добри да бъде видян как похапва сладко подарена му зряла диня.
През последните години дядо Добри най-често отива в храма “Св. Александър Невски” и черквата “Св. Седмочисленици” в София. Там той събира парите, нужни за реставрацията на Байловската черква “Св. Кирил и Методий” – 10 000 лева. Направил е дарения за обновяването на черквите в Калофер и Поибрене. Общо 25 000 лева е предал старецът за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци.
Най-мащабното дарение обаче, което спомага за популяризирането на делото на светеца от Байлово, безспорно е за храм-паметника “Св. Александър Невски”. Непосилната сума от 35 000 лева добрият дядо е събирал години, за да отиде в най-големия християнски храм у нас. Това става през май 2009 г., когато старецът намира секретаря на църковното настоятелство Стефан Калайджиев и му споделя намерението си да направи голямото дарение. Оказва се, че парите са внасяни стотинка по стотинка от близка роднина на дядо Добри в клон на банка в Нови Искър. Двамата тръгват към градчето и започват да влизат във всеки офис на кредитна институция, докато открият къде се пази дарението. С един подпис храмът получава най-голямото дарение в историята си.
