Светецът от Байлово – Дядо Добри, днес става на 103 г. Тайнственият живот на мълчаливия старец тъне в мъгла. Той е известен като един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Дарил е от събирана милостиня пред стълбите на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" над 35 000 лева само на храм-паметника. Миряни и свещеници обаче твърдят, че е помогнал с близо 100 000 лева на "Ал. Невски" за реставрация и поддръжка. Помогнал е с десетки хиляди левове и на Елешнишкия манастир, църквата в Калофер и храма в родното си село Байлово.
Дядо Добри е вторият най-известен човек от Байлово след Елин Пелин. За част от хората там той е един обикновен и странен, но добър човек. За голяма част от българите – той е "Светецът от Байлово". Тайната се крие в живота на Дядо Добри.
Добре Димитров Добрев, известен днес като Дядо Добри, е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му е загинал в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Жени се през 1940 г. При една от бомбардировките над София по време на Втората световна война снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се посвещава на духовното и тази нова посока в живота му, както и примерът, който дава с щедротата и аскетизма си, карат мнозина да го наричат "Светеца от Байлово". Преди близо 20 лета той решава да дари всичките си имоти на Църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село. Някъде от това време датира и мисията му за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.
Години наред той беше всеки ден пред "Ал. Невски", където в чашка събираше дарения, които след това до стотинка оставяше в храма. "Това е съвременен безсребърник. Всичко, което има, е на гърба му", казват отците в храма.
Дядо Добри не разговаря с всеки и не допуска непознати. "Затваря се в църквата в Байлово. Загадка за много хора е тази му отдаденост", казват хората. И добавят: "Единствено децата не връща. Приема ги като нещо свято. Щом ги види, им целува ръцете".
През последните 2-3 лета свещеници се постараха да опазят душевния мир на Дядо Добри. Той не приема почти никого. Запазил мълчание и скрил тайните си.
