Светецът от Байлово, човекът, дарил стотици хиляди левове на патриаршеската катедрала "Св. Ал. Невски", се представи пред Господа.
"Днес, на 103- годишна възраст почина дядо Добри (1914 – 2018 г.). Бог да го прости! Царство му небесно!", написа в личния си фейсбук профил Белоградчишкия епископ Поликарп.
Дядо Добри е издъхнал около 15 часа в Кремиковския манастир на 103-годишна възраст. Той живееше през последните години там.
Тленните останки на дядо Добри ще бъдат изложени за поклонение в църквата в село Байлово тази вечер. Храмът ще бъде отворен цяла нощ, съобщиха от Светия Синод на Българската православна църква. Утре ще се отслужи упокойна литургия, поклонението ще продължи през целия ден. Погребението ще бъде на 15 февруари.
Тайнственият живот на мълчаливия старец тъне в мъгла. Той е известен като един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Дарил е от събирана милостиня пред стълбите на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" над 35 000 лева само на храм-паметника. Миряни и свещеници обаче твърдят, че е помогнал с близо 100 000 лева на "Ал. Невски" за реставрация и поддръжка. Помогнал е с десетки хиляди левове и на Елешнишкия манастир, църквата в Калофер и храма в родното си село Байлово.
Дядо Добри е вторият най-известен човек от Байлово след Елин Пелин. За част от хората там той е един обикновен и странен, но добър човек. За голяма част от българите – той е "Светецът от Байлово". Тайната се крие в живота на Дядо Добри.
Добре Димитров Добрев, известен днес като Дядо Добри, е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му е загинал в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Жени се през 1940 г. При една от бомбардировките над София по време на Втората световна война снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се посвещава на духовното и тази нова посока в живота му, както и примерът, който дава с щедротата и аскетизма си, карат мнозина да го наричат "Светеца от Байлово". Преди близо 20 лета той решава да дари всичките си имоти на Църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село. Някъде от това време датира и мисията му за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.
Години наред той беше всеки ден пред "Ал. Невски", където в чашка събираше дарения, които след това до стотинка оставяше в храма. "Това е съвременен безсребърник. Всичко, което има, е на гърба му", казват отците в храма.
Дядо Добри не разговаря с всеки и не допуска непознати. "Затваря се в църквата в Байлово. Загадка за много хора е тази му отдаденост", казват хората. И добавят: "Единствено децата не връща. Приема ги като нещо свято. Щом ги види, им целува ръцете".
През последните 3-4 лета свещеници се постараха да опазят душевния мир на Дядо Добри. Той не приема почти никого. Запазил мълчание и скрил тайните си.
