Красимир Митов е дипломиран скулптор и преподавател в специализираното каменоделно училище във врачанското село Кунино. По инициатива на сдружение "Азбукари", той приема предизвикатеството със свои възпитаници да изработят паметник на Дядо Добри. Как върви работата и кога Светаца от Байлово ще "оживее" от камък, разказва скулпторът и преподавател Красимир Митов.
– Г-н Митов, как се роди идеята в екип със своите ученици да направите скултура на Дядо Добри?
– Инициативата бе на сдружение "Азбукари", които ни потърсиха с това предложение. Приехме предизвикателството, защото изграждането на подобен монумент е изключителна чест и признание за нашето училище. Средствата се подсигуряват от сдружението, което ги набира чрез дарителска сметка.
– На какъв етап е в момента работата по отговорния проект и какво предстои да се свърши?
– Преди по-малко от месец приключихме работата по гипсовия модел, на базата на който ще се изгради реалната скултура от камък. Сега предстои да се уточни локацията на бъдещия монумент и да започнем работа по същинския паметник.
– От къде черпихте представа за облика на Дядо Добри?
– За щастие, има много негови фотографии, от които съм взаимствал щрихи за лика и излъчването му. Смятам, че се получи много добър модел.
– Взето ли е решение от какъв вид камък ще бъде претворена скултурата на светеца?
– Засега планът е да я изпълним от врачански варовик. Изчакваме обаче да разберем точната локация на монумента и чак след това ще започнем фактическата изработка.
– Какви локация на паметника се обсъждат към момента?
– Желанието на сдружение "Азбукари" е монументът да се разположи в столицата, в близост до Храм-паметник "Св. Александър Невски". Това обаче зависи от волята и вижданията на местните власти, Министерство на културата и Светия синод. Предстои да видим какво решение ще вземат те.
– В какъв срок очаквате да се реализира финално проектът?
– Не мога да кажа. Вероятно ще започнем наесен, но сме зависими и от метеорологичните условия, тъй като такава скулптура не може да се изработва в затворено пространство.
– Досега поемали ли сте съвместно с ученици подобна отговорност – да претворите светец от камък?
– Не, това е първият подобен проект и се надявам да го реализираме достойно.
– Колко младежи взимат участие в работата?
– Гледам да се включват, колкото може повече. И по-малки, и по-големи. Идват, гледат, помагат и се учат.
– Вдъхновява ли ги идеята, че Дядо Добри "ще оживее" в ръцете на техния учител?
– Вълнуват се, да. Осъзнават значимостта на задачата ни и участват с голямо желание.
– Полезно ли е за каменоделното училище в село Кунино да поема такива предизвикателства? Помага ли да се популяризира уникалната му същност?
– Училището ни е единствено по рода си на Балканския полуостров. Подготвяме чудесни майстори от цяла България. Имаме деца и от София. Но да, такива проекти помагат да се чуе по-далеч за нас и евентуално, надявам се, повече деца да пожелаят да се развиват в тази посока, която е силно перспективна в световен мащаб.
