Венелин Узунов е роден на 27 юли 1949 година в село Хърсово, Разградско. Завършил е Техническия университет в Русе. Има специализация по местно управление и регионална политика в Южна Каролина, САЩ. Бил е председател на Общинския съвет на Българските професионални съюзи в Разград, главен директор на Стопанска дирекция „Мeстна промишленост и битови услуги“ в Разград, завеждащ отдел „Промишленост“ в Областния съвет и генерален директор на фирма „Хърсате“ . В периода от 1991 до 2005 година е кмет на община Разград. Учредител, член на Управителния съвет, Председател на Управителния съвет и почетен председател на Националното сдружение на общините от 1996 до 2004 г. Народен представител в 40-то Народно събрание. Председател на Комисията по политика при бедствия и аварии и член на Комисията по въпросите на държавната администрация. През 2009 година е назначен за секретар на президента на Република България Георги Първанов, като негов ресор е взаимодействието с местните власти.
Г-н Узунов, кога можем да наречен един кмет успешен?
Първото условие, за да бъде един кмет успешен е да не е обвързван с никого, за да може да бъде заедно с всички. Този е бил моят девиз през 4-те мандата, в които бях кмет на община Разград. Много е трудно, защото властта е проверка на характера, особено сега, когато в българските общини идват стотици милиони евро от Европейския съюз.
С какво конкурсът „Кмет на годината“ променя работата на градоначалниците?
Приветствам инициативата „Кмет на годината“. Всичко, свързано с популяризирането на добрите практики в местната власт, е добре дошло.
Защо приехте предизвикателството да станете кмет навремето?
Трудно бих ви го обяснил. Станах кмет на Разград през 1991 година, когато етническото напрежение беше стигнало точката на кипене. През тези години се завръщаха потоците от изселници в Турция. Не можете да си представите колко търпение и каква издържливост ми бяха нужни, за да устоя на натиска тогава… Ако бях махнал с ръка и казал „това не ме интересува“, трагичните събития в Разград щяха да изпреварят тези в Босна. В критичната ситуация тогава използвах основното си качество – да мобилизирам, да сплотявам хората, да бъда свързващото звено между различните настроения и мисля, че го правих успешно след като 4 поредни мандата хората ме избираха за кмет. Разградчани оцениха моите усилия.
Как протича работният ден на един кмет?
Кметската работа не може да се свърши в рамките на 8 часа. Кметът трябва да е 24 часа на разположение. В периода, когато бях кмет, никога не съм работил по-малко от 16 часа на ден. Много ми беше трудно да се видя с децата си. Прибирам се вечерта – те са си легнали, излизам сутрин- те спят… В събота и неделя редовно пътуваше някой от централната власт към Разград. „Узунов, може ли да мина да те видя?“ – няма как да откажа. В правителството на Любен Беров бях довел всички министри в Разград по два пъти, защото градът ни е от ключово значение за региона. Когато станах кмет, Разград бе в безобразно състояние, не можеше да се влезе от никъде. Една от причините да ме избират 4 мандата за кмет бе, че си държах на думата. Когато кажеш, че дадена улица ще бъде ремонтирана, следва да си спазиш обещанието. Това е едно от най-важните качества на кметовете – да си държат на думата.
Какви са приликите и разликите оттогава до наши дни?
Най-съществената разлика е в наличието на европейски средства, които сега създават много възможности за общините да решават своите екологични, инфраструктурни и др. проблеми.
Едно от нещата, за които съжалявам е, че като председател на НСОРБ не реализирах финансовата децентрализация. През 2002 г., когато Костадин Паскалев беше вицепремиер, подписахме най-сериозното споразумение с правителството на Симеон Сакскобурготски. Тогава бяха определени нормативите и стандартите за численост, нормативите за издръжка, бяха регулирани потоците от субсидии, които трябва да влизат в общините по определен начин. За съжаление всичко, което се договори тогава, остана само на думи. Нито едно от правителствата досега не постави сред приоритети си финансовата децентрализация.
Много са общините, които не управляват добре финансите си. Защо се получава така?
Кметовете нямат стимули, които да ги мотивират да поддържат изрядно финансовото състояние на общината. Понякога това, което правиш за слава, излиза позор. Изпитал съм го на гърба си като кмет. Разград е първият град в България, в който бе реализирана тотална газификация. Още през 1996 г. със Сашо Дончев гацифицирахме всички обществени сгради в Разград. Впоследствие държавата опрости задълженията на останалите общини, които се отопляваха на парно, а аз си плащах всичко до стотинка.
Когато сегашният кмет на Белоградчик Борис Николов зае поста, той наследи общината със 760% дефицит. Нямаше пари за заплати, за храна за училища, за детски градини… Наказан ли бе предишния кмет, който остави общината в такова състояние? Не, разбира се. За съжаление работата на съдебната система се влошава непрекъснато и корупцията расте.
Скоро стана ясно, че в страната почти няма денонощни аптеки. Как общините могат да се справят с този проблем?
Не разбирам какъв е проблемът държавата да сключи договор с аптекарите. Да, те казват, че не им е целесъобразно да плащат две заплати за тези двама души, които евентуално ще дойдат през нощта, и са прави. Добре, нека тогава държавата обяви конкурс между аптеките и да каже – субсидираме ви дейността от 8 вечерта до 8 сутринта. Източват се милиони от здравната каса, а не могат да се заделят 5000 лв, за да има денонощна аптека във всеки регион.
Как кметовете могат да привличат повече инвеститори?
Франклин Рузвелт става президент на Америка по време на най-голямата икономическа криза – 1929 г. Той създава екип от специалисти, които непрекъснато променят процеса за определяне и прилагане на законите. Казва се, „този закон се приема от днес“. Целта е тези закони да се сформират в пакети и да започнат да помагат на предприемачите, а не да им пречат. През онези години динамиката на законите е била невероятна и изцяло адаптирана за улесняване на бизнеса.
Бил съм в Балтимор – икономическото чудо на Америка. Когато там са се почувствали застрашени от големите мегаполиси Вашингтон и Филаделфия, в Балтимор намират начин да бъдат атрактивни за бизнеса. Събира се местната управа и казва на предприемача – даваме ви мястото, елате и стройте, няма да ни плащате нищо. Още със стартирането на инвестицитията, бизнесът ангажира 100 човека строители. След време, когато той се разрастне, ще си плати дължимото на държавата.
У нас бюрата по труда организират курсове за хора, които след това няма къде да приложат наученото. Просто се отчита дейност.
Смятате ли, че партиите понякога номинират даден човек за кмет без той да има нужните качества?
Постоянно ставаме свидетели на това. Преди да стана кмет, аз бях директор на една стопанска организация, в която работеха 4500 човека. Снабдявахме фирмите в производството с 220 вида суровини. През цялото време ми беше лесно, защото спазвах един от принципите на Джон Кенеди. Когато е избран за президент, в първата си реч той казва следното: „Благодаря на моите приятели и съмишленици, няма да забравя нито един от тях. Но утре в Белия дом ще влязат и ще работят за мен и Америка само хора, които знаят и могат повече от мен самия“. Това е философията на големия държавник.