Да си кукер не е нито лесно, нито евтино. Но нищо няма значение, когато си не само запален и пристрастен към тази родна традиция, а си луд по нея. Облечеш ли кожите, то е за цял живот. Тръпката и меракът да участваш в маскарадните игри никога не си отиват. А страстта, лудостта в добрия смисъл на думата, се предават от поколение на поколение. Дори и в панелните блокове на благоевградския квартал „Струмско”.
В някогашното село да си кукер е гордост и призвание. И така е от векове. Не спрели да честват сурва и по времето на социализма. Не се плашели от полицията, от арестите, че и от боя. Защото любовта им към кукерските игри била по-силна от преследването и репресиите. „Да ти забранят да облечеш кожите бе като да ти забранят да дишаш. Устояхме на забраните и научихме наследниците си да тачат този обичай и да го съхранят”, споделят стари жители на квартала.
„Не е достатъчен само мерак, трябва си и лудост. Не сме добре, но „лудите да са живи”, както е написал Иван Вазов. Примерът ми последва синът Валери, който е на 17 години. По-запален е от мен. Съпругата ми в началото бе против, но сега и тя помага в приготовленията за сурва и фестивалите, в които участваме”, твърди 43-годишният Стойко Гърчев.
Десетина стари фамилии са ядрото на кукерската група в квартал „Струмско”. Някогашните ръководители постепенно предали щафетата на по-младите, но не спират да им помагат със съвети, както и да са сред участниците в кукерските игри. Януари е доста тежък месец за местните кукери. те имат повече изяви, отколкото са кръговете в английското футболно първенство.
На 1 януари е най-големият им празник – Сурва, следват фестивали в Благоевград, Симитли, Разлог и Перник. „Тежко е, но сме свикнали на този маратон. И повече участия да имаме, няма да е лошо. Но всичко е свързано със средства. Благодарни сме на община Благоевград, че ни помага финансово, както и на спонсорите ни. Защото трябват пари за някои нови артикули и атрибути, всяка година разиграваме нови сценки и сюжети, нужни са средства за пътуване, за нощувки, за храна”, разказва 43-годишният водач на групата Венцислав Лудачки. Признава, че за него и останалите от „Струмско” по-важна е тръпката от кукерските игри, а не наградата от различните надпревари.
„Трябва да ти е кеф, да ти е хубаво на душата от обличането на кожите, а не толкова от спечелената награда. За съжаление, при някои групи състезанието и победата са по-значими от тръпката на кукерството”, споделя шефът на кукерите в благоевградския квартал.
Не че сурвакарите от „Струмско” могат да се оплачат от липса на награди. През 2012 година в Перник, което за тях е световното първенство на кукерите, получават най-голямата награда „Златна маска” за най-добра и най-атрактивна кукерска група. Следващата година покоряват публика и жури в Ямбол, където също са класирани на първо място. Имат толкова много отличия, че са задръстили с тях едно от помещенията на читалището в квартала. Но зад тези награди стои страшно много работа, нерви и пари.
Някои си мислят, че на кукерите им е лесно, играят само на първи януари и на 3-4 фестивала, а през останалото време на годината си отдъхват. „Няма такова нещо. Още през март тръгваме на оглед за хубави пръчове, животните е нужно да имат дълъг косъм, но гледаме цвят, гъстота, чистота. Все по-трудно се намират чисто бели кожи. Ако косъмът е над 70 сантиметра, цената на 1 кожа може да стигне до 2500-3000 лева. пътуваме до Карлово, до Калофер, до Петрич. Харесваме животни, спазаряваме ги. През юни, юли отново сме там, за да видим как растат четириногите, плащаме капаро за тях”, обяснява Венци Лудачки.
Ако всичко е наред, то през септември се купува харесаният пръч и започва направата на кукерския костюм. Това отнема поне 1-2 месеца. Кожите се чешат косъм по косъм, подлагат се на специална обработка. После се дават на шивачи и кроячи, които са си от квартала, за да ги зашият и разкроят. Нищо не бива да стърчи настрани от кожата. съхраняват се в специални бидони и сандъци, като се посипват с нафталин, за да не нападнат молци.
„В хубав костюм заедно със сурата /б.а.-маска за главата/ влизат десетина кожи. При средна цена на кожа от 1500 лева премените излизат 15 000 лева. Но има и лош късмет. Купуваш кожа за 3 бона, а тя започва да капе и нищо не става от нея. Но нищо не може да те откаже от магията на кукерските игри. Все повече жени и момичета са в групата – над 20 са. Деца на 3-4 години и старци на по 85 години са заедно сурвакари. Не знам дали мишката ще изяде книжката, но за много хлапета кукерските кожи надвиха мишката”, казва с усмивка Стойко Гърчев.
Малчуганите цяла година тренират за своите изяви. Скачат по улиците, окачват чановете, за да свикнат с тежестта им и да могат да ги носят по цял ден. Често се събират ръководителите, за да уточнят с какво ще се представят през новата година пред съкварталците си и пред публиката в другите градове по време на карнавалите. Група без поп, младоженци, старци, мечки и мечкари не може.
Но в „Струмско” винаги залагат на иновациите. Всеки път изненадват с нещо зрителите. По фестивали ходят близо 200 души – най-много са облечените в народни носии мъже, жени и деца, които играят български хора. Но има и сеячи, орачи, ковачи, хлебари. Тази година част от шоуто са „бежанци от Сирия”, и медицински екип за извършване на безкръвни операции. Неизменна част от кукерската дружина са и 4-5 магарета, които теглят каруците с импровизираните върху тях ковачници, хлебарници, станове. По градовете има хора, които най-много се впечатляват от магаретата, не са виждали на живо такива животни. Скъсват се да се снимат с добичетата.
Преоблечените като старци мъже също са уникални, защото от своите деди са запазили уникален реквизит още от 19-и век. „За този ден, 1 януари – Сурва, живеем цяла година и го чакаме с нетърпение”, уверяват 17-годишният Валери Гърчев и 87-годишната баба Звезда. Те са от различни поколения, но имат обща любов – кукерските игри. А думите им казват всичко за магията да си кукер.
