„…Махалата“ – това е всичко за един циганин. Тя е неговият свят, където той се чувства най-свободен. Там, сред свои, циганинът изплаква мъката си, споделя радостите. Циганинът може да има луксозен апартамент в центъра на София, до хотел „Тримонциум“ в Пловдив, но всяка нощ той сънува махалата“. С тези няколко изречения от спомените на Господин Колев – „Един циганин в ЦК на БКП“ като че ли най-добре може да опишем сегашното състояние на „интеграцията на ромския етнос“ в българското общество. Общност на крайностите – на крайно бедни и (без)крайно богати, на тихи и скромни работници за по 300-400 лв. в най-тежките звена на фабрики и заводи, в горските стопанства и чистотата и на хора, които карат джипове с тъмни стъкла и живеят в 3-4 етажни палати с мраморни облицовки и огради от ковано желязо… Питали ли сме се някога в забързаното си ежедневие и притиснати от клишетата за тази общност дали сред тях има и интелигентни хора?
Примерът, който ще ви дадем е за един такъв циганин – образован, с висше образование и широки културни интереси. Става дума за Господин Колев. Едва ли някога сте чували за него, но биографията му е повече от интересна. Ремсист още от юношеските си години, той става член на БКП във време, когато за една отрязана партизанска глава се е плащало по 50 000 стари лева – пролетта на 1944 г. След
Деветосептемврийския преврат в продължение на близо 10 години е офицер в БНА, където е заемал редица отговорни длъжности: началник-отдел „Кадри“ в МНО, началник-отделения „Пропаганда и агитация във ВВС“ и др. От март 1958 до март 1990 г. работи като инструктор в ЦК на БКП, където отговаря за работата с циганското население. Може да говори с часове за това малцинство и неговата култура.
Почитател е на Йохан Щраус
и е респектиран от творбите „Циганска любов“ и „Стария Рац“ на Лехар и Имре Калман, а един от любимите му писатели е Виктор Юго, може би заради неговата Есмералда от „Парижката Света Богородица. Не се срамува от думата „циганин“. Дори напротив: никъде в своята книга не употребява термина „роми“.
Циганските младежи трябва да се
учат сериозно
„Циганските младежи трябва да се учат сериозно“ – това заявява през октомври 1964 г. Тодор Живков пред „единствения циганин в ЦК на БКП“ – Господин Колев. В спомените си колоритният сливенлия признава, че по негласно разпореждане „отгоре“, имайки предвид ЦК на БКП, в българските ВУЗ-ове през 60-те и 70-те години на миналия век започват да се приемат ежегодно по 10-20 и дори 30 цигани, които не са се класирали заради нисък бал. Той уточнява, че лично е изготвял тези списъци, като не крие, че приемът е ставал с изричното съгласие на родителите на ромите, „без вдигане на никакъв шум“.
Между 1959 и 1989 г. неграмотността сред циганите пада от 81 на 11%
Целта на мярката е била да се увеличи културното и образователното ниво сред ромската общност, като по правило завършилите висши учебни заведения е трябвало да се връщат обратно сред циганската общност, за да дават пример на подрастващите… „Тогава, спомня си Колев, думичката интеграция не съществуваше. Беше прието този процес да се нарича приобщаване“. По думите му в края на 50-те години „партията-майка“ вижда, че постулатите й не се разбират добре от циганското население и то остава индиферентно към строежа на социализма у нас. Заради това към ЦК на БКП се създава специален отдел „По въпросите на малцинствата“, който има за задача да разработи начини и средства, за разрешаването на този проблем. Един от тях е приемането на повече роми в българските Висши учебни заведения. Конкретно за това дават своето разрешение Станко Тодоров, Тодор Живков, Пенчо Кубадински и Митко Григоров, спомня си Колев. „Организирането от държавата на мащабно и планово приемане на млади цигани във висши и полувисши учебни заведения, което да създаде ядрото на една бъдеща циганска интелигенция, започна от края на 1959-а и началото на 1960 година“, пояснява още той. „По същия начин – но на окръжно ниво и чрез местните ОК на БКП – ежегодно се приемаха десетки младежи в различни техникуми и други средни и специални училища“ – твърди специалистът.
Как БКП ликвидира ромските катуни?
Сред основните ангажименти, които Господин Колев е имал през годините, е ликвидиране на скитническия живот (катунарството) сред циганите. В отговор на обвиненията, че това е ставало и насила, той отговаря: „Това „посегателство“ имаше съвсем друго предназначение, и циганите, които тогава „установихме по места“ с доста труд, и почти, признавам, насилствено, до днес са ни благодарни. И съвсем не в гета ги настанявахме. Бяха им
отпускани по
5 хиляди лева
не малко пари за онова време, безлихвени заеми за жилища, строяхме къщи, апартаменти, цели квартали, намирахме им работа. Децата се учеха в общи училища с българчетата. Имахме задача да ликвидираме обособените махали и да се избягва съсредоточаването на циганите в един квартал. Някои получаваха апартаменти и от местоработата си, но като признание за труда им, за това, че са ударници и отлични работници, не за други привилегии. До 1986 г. има 280 цигани, наградени с ордени от Президиума на Народното събрание за високи заслуги за работата им в селското стопанство. Имаме и герои на социалистическия труд. Само в Сливен 29 цигани бяха признати за активни борци. Наши хора имаше неработещи, но не и безработни, това сочи проучването, направено от нашия отдел и ръководено от социолога и секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов. Хората ни работеха главно в селското стопанство, промишлеността, строителството. И всички данни от всички проучвания доказваха, че около 40 на сто от всичките български цигани до 1980 г. вече бяха напълно интегрирани. Което значи, че в материално, културно, интелектуално отношение бяха „рамо до рамо“ със средностатистическия българин тогава“.
Възможна ли
е интеграцията
на ромите?
Като почти всеки човек, който е „живял и дишал“ с работата си, и Господин Колев не престава да се вълнува от днешните проблеми в неговия сектор. Макар и на преклонна възраст, той дава отговор как е възможно да се случи ромската интеграция. „Първо трябва да им се осигури работа. Даже, извинете, и с малко диктат, дори и някои да „ореват орталъка“ за „нарушаване на правата на човека“, трябва да заставим циганите да работят. Има и друго, ще ви го кажа направо – в една част от българското население се появиха необичайни антицигански настроения, бих ги нарекъл дори расистки. Такова нещо преди 10 ноември наистина нямаше. Трябва да сме търпими един към друг. А то какво стана – бедността и безработицата озлобиха хората и те изливат гнева си върху циганите, с които бащите им са живели дълги години, цял живот, заедно. България е точно толкова наша родина, колкото и на българите, хайде да не правим, както се казва, цигански работи в нея!“
Материалът е публикуван в 11-ти брой на в-к КМЕТА.bg! Новият 12-ти брой на Вестника на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини
