След това археологическо лято смело можем да заявим, че селището край Върбица е най-ранно засаленото на североизток, едно от най-ранно заселените в България, а бъдещите проучвания ще покажат дали не и едно от най-ранните на Балканите. Със сигурност това е селището с най-дълбок пласт от новокаменната ера у нас.
Това каза днес в шуменския музей гл. ас. д-р Светлана Кавръкова, която показа и разказа за най-интересните находки от археологическите работи тази година по обекта „Многослойно селище край Върбица“.
Откритията край Върбица оборват наложеното становище, че в североизточна България няма големи обекти и продължително съществуване.
Според Кавръкова в това селище се откриват всички свързващи звена, които липсват на други обекти.
Археолозите са разкрили множество жилища разположени едно над друго и строени в продължение на 600 години. Дълбочината на културния пласт стига до 5,30 м.
„За новокаменната епоха това са огромни жилища, които са надземни, не са вкопани. Селището дава информация, че животът е бил спокоен, не е имало нужда селото да се пази, не е имало отбранителни съоръжения, а само ограда,, която да ги предпазва от животните. Имали са ресурси дървета, глина, дивеч, риба, място на завет, място близо до Върбишкия проход, което е било най-вероятно много комуникативно за онази епоха, може ли са да комуникират с хората от другата страна на Стара планина“, допълни археологът.
В селището край Върбица са открити и находки от неолита, които нямат аналог – костена пластина със знаци по нея, костен амулет, койтое висял.
„Досега в нашата страна не е открита подобна находка. Какво и дали означават нещо тези знаци тепърва ще покажат пробите и анализите. Другият предмет е висяща фигурка, а такава от тази ранна епоха не ни е известна. Намерени са съдове, които предстои да се реставрират и керамика с червена анкона и бяла рисунка, която не е типична за този край и е донесена отнякъде.“, каза Кавръкова.
Според нея селището е изключително богато на находки. Тя обясни, че разкопките са били на терен от 6 на 4 м и са намерили над 200 предмета, а обектът е с дължина 120 м по диаметър.
„Това е разкошен обект. Това е обектът, който един ден ще влезе в учебните помагала по археология. Тук имаме възможност да проследим цялото развитие на най-ранната човешка история от неолитната революция насам по нашите земи. Там без прекъсвания с плавен преход и без катаклизми е имало живот в продължение на 600 г. Това е обектът с най-дебел културен пласт от новокаменната епоха в България“, обясни днес Кавръкова
Обектът край Върбица е регистриран през 2008 г. по време на Експедиция Камчия, която има за цел да събере информация за селищната система по горното течение на Голяма Камчия през различните епохи.
Намира се на 2,5 км североизточно от Върбица на 13 дка площ, близо до Върбишкия проход.
Селището е датирано между 5800-5200 г. преди Христа. Според учените към 4-5 век на сссъщото място възниква ново селище.
Проучванията на обекта започват през 2014 г., а същински разкопки през 2015. В следващите години по обекта се работи малко заради липса на средства. През тази и миналата година археологическите проучвания на многослойното селище край Върбица се осъществяват почти изцяло със средства от дарители. Те днес бяха отличени с грамоти от РИМ-Шумен и екипа на гл. ас. д-р Светлана Кавръкова.
