Европейската комисия (ЕК) отправи шест препоръки към България за периода 2014-2015 година. Изпълнителният орган съветва страната ни да засили бюджетните мерки, да приеме дългосрочна пенсионна стратегия, да подобри ефективността на Агенцията по заетостта, да приеме Закона за училищното образование, да продължи подобряването на бизнес средата и да разшири реформата на енергийния сектор, съобщава БТА, позовавайки се на пресслужбата на комисията.
Бюджетните планове на България за 2014 г. съответстват на изискванията на Пакта за стабилност и растеж, отбелязват от ЕК. Отношението на дълга към БВП е доста под 60% и се очаква да нарасне слабо до 20,6% до края на програмния период. За периода 2014-2015 г. макроикономическият сценарий, на който се основават бюджетните прогнози в Конвергентната програма, е оптимистичен, като се очаква годишният растеж да достигне 2,1 на сто през 2014 г. и 2,6 на сто през 2015 г. спрямо съответно 1,7 на сто през 2014 г. и 2,0 на сто през 2015 г. съгласно прогнозата на Комисията от пролетта на 2014 г.
Спазването на данъчното законодателство и качеството на администрирането на данъците продължават да представляват основни предизвикателства пред България, посочва Еврокомисията. Делът на сенчестата икономика е значителен, а страната ни не разполага с развита стратегия за спазване на данъчното законодателство.
Комисията отбелязва, че през 2013 г. България е отстъпила от поетите ангажименти в областта на пенсионната реформа. Става въпрос за въведените допълнителни схеми за ранно пенсиониране, отлагането на планираното годишно увеличение на пенсионната възраст и липсата на напредък при хармонизирането на пенсионната възраст за мъжете и жените.
Населението на България е едно от най-бързо застаряващите в ЕС и този факт оказва отрицателно въздействие върху пазара на труда, върху потенциала за растеж на икономиката и върху възможностите за финансиране на нейната пенсионна система, констатира документът.
България е изправена също така пред важни предизвикателства по отношение на рационализирането и управлението на болниците, сред които липсата на прозрачност във финансирането на болниците и недостатъчно добре развитите услуги за извънболнично лечение. Високото ниво на регламентирани и нерегламентирани плащания, поемани пряко от пациента, на практика изключва някои групи от населението от достъп до здравеопазване.
През последните години неоптимално функциониращият пазар на труда намалява способността на икономиката да се приспособява и ограничава потенциала за растеж, отбелязва ЕК. Нивото на безработица се стабилизира през 2013 г., но броят на безработните младежи и дългосрочно безработните лица продължи да расте. В България делът на младите хора, които нито работят, нито учат или се обучават, е един от най-високите, което предполага остър недостиг на възможности за реализация и развитие на човешкия капитал.
Брюксел е на мнение, че България се нуждае от координирана стратегия за реформа на публичната администрация. Необходими са постоянни усилия за подобряване на бизнес средата като цяло. Към предизвикателствата спадат процедурите за получаване на разрешения и регистриране на дружества.
Конкуренцията в сектора на електроенергията и природния газ е все още слаба, според препоръките на ЕК. Липсват електроенергийна и газова борса и прозрачен пазар на едро. Все още има какво да се желае по отношение на независимостта и ефективността на националния регулатор. Зависимостта от вноса от ограничен брой доставчици и липсата на развитие на инфраструктурата създават риск от прекъсване на доставките, предупреждава изпълнителният орган на ЕС.
