Намеренията на британската компания „Минеко“ да поднови добива на олово-цинкова в село Караманица край Босилеград предизивика недоволството на местните хора и по Западните покрайнини,казаха от екипа на културно-информационнияцентър /КИЦ/ на сънародниците ни там. Селото е на границата между България – Македония – Сърбия. Мината е работила за кратко през 50-те години на миналия век по времето на бивша Югославия. Закрита е поради нерентабилност и липса на добри пътища и инфраструктура. Сега англичаните искат да подновят добива на олово и цинк край селото и сръбските власти оказват съдейстиве на британците.
От 2010 година „Минеко“ провежда изследователска работа заедно с партньорската фирма „Босил-метал“, която специално е регистрирана за тази цел. Появяват се информации по сръските медии, че първоначалните изследвания показали, че има достатъчно количество рудни залежи за откриване на мина „Босил-метал“ , която щяла да стане една от водещите мини за олово и цинк в Сърбия. Досега в „Босил-метал“ били инвестирани 11 милиона и трябвало да се инвестират още 12-15 милиона щатски долара. Откриването на мината било планирано за 2018 год. и тя щяла да осигури работа за 400-500 души.
“По коритото на рекичката, която изтича от този район и се влива в река Драговищица при ГКПП „Рибарци – Олтоманци“ почнаха да никнат една след друга малки водоцентрали. Това доведе до промени във флората, фауната и селското стопанство от селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци и местните жители почнаха да негодуват. И до днес не е ясно по каква процедура и на базата на каква експертиза е допуснато тяхното изграждане и каква е ползата от тях за общината. Вероятно по същия начин се е стигнало и до „пилотния“ проект за флотация на олово-цинковата руда”, пишат до медиите от КИЦ-а.
От две години местните жители сигнализират, че в реката се изливат отпадъчни води от „пилотните“ съоръжения за технологично изследване на флотационната преработка на олово и цинк в местността „Подвирове“ и „Поповица“. Бистрата планинска рекичка от време на време започнала да получава млечно-бяла боя. Най-напред изчезнала планинската пъстърва. След това местните селяни се заоплаквали, че добитъкът им вече не иска да пие вода от реката. През 2012 год. местните започнали да изпращат писма с оплаквания в сръбското министерство за защита на околната среда. Оттам идвали “сухи чиновнически отговори”, че рударските, екологичните и хидрогеоложките инспекции следят положението и че не е регистрирано присъствие на тежки метали в реката.
В Босилеград се надяват на намесата и твърдата позиция на българските ведомства и министерства. След като става дума за гранична зона и за това, че отпадъчните води от „пилотната“ флотация се изливат в река Драговищица, а от нея – в Струма, за проекта на „Минеко“ освен сръбското министерство на земеделието и защита на околната среда трябва да се произнесе и Министерството за защита на околната среда и водите на България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р Македония.
Единствената надежда на сънародниците ни от Босилеградско е евентуалната реакция на Министерството на околната среда и водите на България, на “съответните реакции на екологичните сдружения в България и на българската общественост”. Отпадъчните води от бъдещата флотация на олово-цинкова руда при Караманица ще се изливат в река Драговищицаи и в Струма, които напояват Кюстендилската котловина. “Въпросът е, истинската информация да стигне час по-скоро до институциите в България. Сръбската страна твърди, че е доставила такава информация на българското и македонското министерство и на обществеността и не е получила никакви „мнения и коментари“, коментират от КИЦ-а.
От екипа на центъра са възмутени, че никой не и питал народа. “Най-неосведомена в случая е именно най-засегната – босилеградската общественост и особено жителите от селата покрай Бранковска река, Драговищица и Струма. Информацията за строежа на оловно-цинковата мина „Караманица“ е едностранчива и селективно подбрана. Дават се огромни цифри за инвестиции, обещания за стотици работни места дълбоко под земята, за производство на стотици хиляди тонове концентрирана руда олово и цинк, но не и за вредните последствия на тежките метали за здравето на миньорите, жителите на околните села, животните, питейната вода и околната среда”, завършват писмото си до медиите от центъра, подписано от неговия шеф. Иван Николов.
