
Никога не използвайте едни и същи пароли за онлайн услугите, които ползвате. Ако не сте скрили камерата на лаптопа си, задължително го направете, тъй като могат да ви гледат през нея. Задължително трябва да имате антивирусна програма, и то не каква да е. Създайте резервно копие на информацията, която съхранявате на компютъра си.
Това са само малка част от съветите на двама експерти от фирмата за професионална IT сигурност Centio, която има 15-годишен опит в защита на информацията.
Експертите по киберсигурност Стилиян Цветков и Христо Ласков проведоха обучение в Смолян, организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Статистиката показва, че 80% от европейските компании са ставали жертва на кибератаки през 2015 г., а 4 млн. долара е средната стойност на пробивите в сигурността през настоящата.
Има и още тревожни данни – 85% от организациите в България не правят анализ на IT-риска, 60% не измерват ефективността на решенията за информационна сигурност – тоест, не проверяват сигурността на антивирусните програми, които ползват. 70% нямат план какво трябва да правят в случай на успешен пробив на системите им.
През 2011 г. са били откривани 3 300 уникални вируса на ден, през 2014 г. – 4 500 вируса, през 2016 г. уникалните (нови, непознати) вируси вече са над 10 000. За три години ръстът им е над 100%. От тях 20% по вид са cryptolockers§randsomware, 15% са “троянски коне”, а 8% – “червеи”.
За да не понесете огромни щети след успешен пробив в компютъра ви и завинаги изчезне информацията в него, е задължително да направите поне две неща . Първо, трябва да инсталирате качествена антивирусна програма, за да елиминирате в максимална степен вирусна атака. И второ, да създадете резервно копие на информацията, която съхранявате. Препоръката е тя да бъде криптирана, за да не може друг да я използва, ако си загубите флашката.
Защитата на информацията се пропуква най-вече през имейлите. Доказано е, че около 6% от хората се поддават на фишинг-атаките, казват още експерти. „Зарибяването“ става чрез електронните съобщения, които се разпращат като „въдици”. Измамниците се надяват някои от получателите да се „хванат” и да им отговорят поради своята неопитност и неосведоменост. При фишинга измамници разпращат електронна поща, която претендира, че идва от почтена компания, и се опитва да убеди получателя да даде важна лична или финансова информация. Електронното съобщение обикновено моли да я изпратите в отговор или да я въведете на уебсайт, към който има връзка. Тези данни, например потребителски имена, пароли и номера на кредитни карти, после се използват от измамниците, за да се получат пари или услуги от името на пострадалия.
Друг съвет на експертите е никога да не използвате едни и същи пароли за всички видове онлайн услуги.









